Сряда, 13 Ноември 2019
Сряда, 13 Ноември 2019
Ян Волкерс – от камъка до сладостта на турския локум

Ян Волкерс – от камъка до сладостта на турския локум

"Човек остарява тъй, както е живял", споделя авторът на „Нещо сладко“

Ян Волкерс се ражда на днешния ден, 26 октомври, през 1925 година. Той е безспорно едно от най-големите имена в модерната холандска литература, символ на нейното радикално обновление. Първоначално той е художник и скулптор, творящ в традицията на Цадкин, и дебютира като писател на тридесет и петгодишна възраст със сборника "Пола на волани". Следват "Късо, по американски", "Захарен памук", "Кучето със синия език", "Роза от плът", "Ужасно танго" и други емблематични произведения.

"Нещо сладко" (оригинално заглавие - "Turks fruit") е най-прочутият му роман. Бестселърът, преведен на много езици, филмиран, коментиран, анализиран, при появата си през 1969 година е сензационна книга. Заради революционния подход към обществото, скъсването с много житейски и литературни клишета, скандалния език, хедонизма на персонажите, невероятния психологизъм... и, естествено, най-вече заради огромния талант на автора, който представя една холандска "Лав стори" така ярко и осезаем.

"Турски локум" е филмиран през 1973 година от знаменития Пол Верховен, а оператор е Ян де Бонт. Ерик Фонк (в ролята Рутгер Хауер) е висок, атрактивен и интригуващ млад мъж, с дълга руса коса, скулесто слабо лице и кожено рокерско яке, скулптор. Отдал се е на яростен, последователен, но видимо болезнен промискуитет (не подбира много, сменя жените по няколко пъти на ден, нахален, сладкодумен и чаровен). Всъщност началните двайсетина минути са изключително натуралистични, брутални и скандални (особено за началото на 70-те) – дори героят убива жестоко и с видимо извратено удоволствие двойка, плешивеещ мъж и млада красавица. Само че го прави два пъти и сякаш всичко се случва единствено във възпаления му мозък...

Жената-жертва всъщност е голямата му любов Олга Стапелс (в ролята Моник ван де Фен), червенокоса, нестандартна, екзотична, знойна, с умопомрачителни пищни, но стегнати форми и капризна дребна лисича муцунка, която се опитва да преболедува. Останалото е ретроспективна хронология на дивата им и трескава връзка, свършваща рязко и необяснимо (той е доста обсебващ и доминантен, но пък тя го разлюбва от раз и без конкретен повод, както често става в живота), а досадната ѝ, нахална и дразнеща майка (Тони Хуурдеман), добродушния ѝ и благ баща (Вим ван ден Бринк) и неговият верен и отзивчив приятел Паул (Долф де Фрайс) са само канава и фон, за да се открои по-ясно основната сюжетна линия. Краят е тягостен и трагичен...

Резултат с изображение за Jan Hendrik Wolkers

За романа (изд. „Литератупен форум“, 1995 г. в превод на Анета Данчева-Манолова) Димитър Танев пише: „Та чак когато затворим меките корици на романа "Нещо сладко", напълно поемаме вложените в него горчиви сокове, протести и човешки изпитания. Чак тогава разбираме колко нежен и тъжен е всъщност този на пръв поглед безпардонен и циничен роман. Чак тогава джазовите откъслеци, рефренно озвучаващи текста, също идват на мястото си, оркестрирайки допълнително с духовност, сантимент и ефирност задъханите и репликативни повици в книгата към несъобразяваща се любов, естественост и истинност...“

Малко преди смъртта си Ан Волкерс казва:"Човек остарява тъй, както е живял". Писателят напуска света на живите на 19 октомври през 2007 година.

Заглавна снимка - Oneindig Noord Holland

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар