Мартин Лутър – от обета до анатемата

Мартин Лутър – от обета до анатемата

Житие и битие на най-известният реформатор в историята

XVI век е време на значими събития и промени. Завоюването на Латинска Америка от испанците, експанзията на Османската империя в Централна Европа и т.н.

Едно от най-значимите събития в света по това време, е Реформацията. Тя е свързана с няколко ключови личности, една от които е Мартин Лутер. Какъв е той като човек? Нека проследим неговия житейски път.

Мартин Лутер е роден на 10 ноември 1483 г. в Айслебен като син на миньора Ханс Лутер. Вследствие на обет, даден заради една силна буря, на 17 юли 1505 г. той постъпва в Ордена на августинците еремити във Ерфурт, където в 1507 г. е ръкоположен за свещеник. В 1512 г. става доктор по теология във Витенберг. Първата проповед на младият духовник е върху "Псалмите", която той изнася през 1513 г.

Следващите му лекции са през 1515-1516 г. върху "Послание на св. ап. Павел до римляните".

През 1516-1518 г. изнася проповеди върху две от посланията на св. ап. Павел, това са "Послание до галатяните" и "Послание до евреите".

През 1515 г. папата дава на Алберт, епископ от Бранденбург, правото да съдейства за специална продажба на индулгенции в Германия. Епископът назначава за техен продавач, свещеникът Йохан Тецел. Той обикаля от град на град с голям червен кръст с папския герб и обикновено продава своята стока, индулгенциите, на площада. Подходът му към търговията е следния:

- първо изнася една проповед, в която описва на хората какви мъчения ги очакват, ако не получат опрощение на греховете си.

- след това предлага на всички стоката си. "Тук имам индулгенции за всеки. не съществува толкова голям грях, който индулгенцията да не може да опрости. Няма нужда от покаяние! Имам индулгенции както за живите, така и за умрелите... и т.н.

В 1517 г., когато търговецът на индулгенции отива в Саксония, продавайки стоката си във Витенбег и други градове, курфюрст Фридрих се противопоставя на това от страх, че търговията на папския пратеник ще намали неговите собствени продажби на индулгенции в църквата на замъка.

Много енориаши на Лутер отиват да пазаруват от Тецел, тогава той се обръща към тях със следното: "Голяма грешка е да се учи и да се вярва, че папските индулгенции ще ви освободят от вашите грехове. Опрощението на греховете не може да се купи с пари." 

В XVI век се шири масова търговия с тях. Загрижен, пасторът професор е подбуден към действие. След дни предстои празнуванети на "Вси светии" в църквата на замъка. Очаква всички вярващи да дойдат на празника за поклонение и покупка на индулгенции. Тогава всяко съобщение, поставено на вратата на храма ще бъде прочетено. И така, Лутер внимателно прецизира и подготвя в килията си в Черния манастир,  прочутите си 95 тезиси, които на 31 октомври 1517 г. заковава на вратата на църквата във Витенберг. Тезисите не са насочени срещу учението на католическата църква, нито дори срещу самите индулгенции, а само срещу злоупотребата с индулгенции практикувана от Тецел и подобни на него. Лутер пише: "С желание да се изясни истината, във Витенберг ще се проведе диспут върху следните предложения, под председателството на преподобния Мартин Лутер, августински монах."

Целта му е да предизвика диспут с учени. Лутеровите тезиси, неочаквано за самия него, намират неподозирано широко разпространение.

В 1518 г. архиепископът на Майнц и доминиканците повдигат обвинение в Рим срещу автора им. На разпит, проведен от кардиналският легат Кайетан ди Вио през октомври 1518 г.  в Аугсбург, Лутер отказва да се отрече от тезисите си.

На Лайпцигския диспут през юли 1519 г. с Й. Ек и А. Карлщат той отхвърля безпогрешността на всеобщите събори.

От Оповестяването на оправданието–Rechtfertigungsverkündigung последва неговата критика към Папството, което според схващането му не обръща внимание на ясния и точен превод на Светото писание.

Резултат с изображение за Martin Luther

Булата ,,Exsurge Domine” от 15 юни 1520 г. настоява за подчинението на Лутер. Той отговаря с публикуването на три големи програмни труда:

"Към християнската аристокрация на немската нация за оздравяване на християнското съсловие” (август 1520), "За вавилонския плен на Църквата" ( ктомври 1520) и "За свободата на един християнски човек" (ноември 1520).

Чрез тези три заглавия той спечелва по-голямата част от немския народ на своя страна.

На 10 декември 1520 г. тържествено изгаря папската була за осъждането му. Скоро след този акт на неподчинение, на 3 януари 1521 г. Лутер е анатемосан от папа Лъв X.

През април 1521 г. Мартин Лутер се изправя пред императора и парламента във Вормс с думите: "Докато не бъда победен и убеден чрез доказателства от Писанията, аз не мога, нито имам желание да се отрека от каквото и да било, защото да отида срещу съвестта си е неправилно и опасно."

Поради неподчинението, императорът Карл V издава едикт, с който осъжда Лутер. Той забранява четенето и разпространяването на на неговите произведения в империята. Ако някой намери Лутер трябва да го предаде в Рим, като е било забранено и да бъде подслоняван. С една дума Лутер е поставен извън закона.

Курфюрстът на Саксония Фридрих Мъдри, чиито поданик е Лутер, нарежда тайно да го отвлекат. Това действие е било предприето от курфюрста, за да се спаси живота му. В замъка Вартбург, където бива скрит Мартин Лутер, той прави превода на Новия завет, който в 1522 г. се появява в печатен вид, а през 1534 г. е допълнен и от превода на Стария завет.

По време на престоя си в този замък на много места се образуват лутерански общини.  Хората започват да наричат себе си и църкви с неговото име, но Лутер ги моли следното: "Дълбоко ви се моля. Използвайте името християнин, а не лутеран."

През 1521 г. Лутер написва трактата "За монашеската клетва", в който критикува клетвата за безбрачие /целибат/ и подканва монаси и монахини, да се отрекат от клетвата, да напуснат манастири и параклиси и да създадат семейства. Но по многобройни причини Мартин мисли, че за него е най-добре да не се жени. Той казва: "Не мога да помисля за женитба. Имам твърде много работа и много отговорности. Нямам време да се грижа за семейство. Нещо повече, аз съм поставен извън закона на страната и всеки ден мога да очаквам смърт на еретик. Коя ще пожелае да се омъжи за човек като мен?"

Като следствие от трактата "За монашеската клетва", през пролетта на 1523 г. Лутер получава писмо от монахиня в манастира в Нимбшен, близко до Грима. В него се декларира, че тя, заедно с още единадесет монахини искат да се отрекат от клетвата си и да напуснат монашествотно, но игуменката им забранява, а ако избягат и бъдат хванати, може дори със смърт да ги накажат. Те молят за помощ Лутер.

След като бягството на монахините е уредено, Лутер намира работа и съпрузи на всички момичета. Три от деветте бивши монахини остават във Витенберг. Една от тях започва работа в дома на градския служител Филип Райкенбак, за която Лутер не успява да намери подходящ съпруг, въприке усилените му опити. Това е 26 г. Катерин фон Бора. След много усилия от страна на Мартин, да задоми това момиче, веднъж тя отишла при д-р Амсдорф и му казала: "Има само само двама мъже, които могат да се оженят за мене, Вие д-р Амсдорф и д-р Лутер. Моля ви се, кажете на Лутер, да не настоява повече за женитбата ми с д-р Глац."

Когато Амсдорф предава разговора си с момичето на Лутер, той дълго се смее на тази шега. Въпреки че одобрява и стимулира пасторските женитби, той се опасява относно собствената си женитба. Смята я нежелателна, тъй като всеки ден очаква да получи смърт на еретик. Силно противоречиви настроения се оформят около него след тези събития.

Минават месеци. Лутер опознава добре Катерин. В нея той цени много на брой прекрасни християнски качества. Връщайки се във Витенберг след едно от пътуванията си, той взема решение да се ожени. Пише на приятеля си Руел писмо със следния текст: "Решил съм преди да напусна този свят да получа статута на женен човек, за което вярвам Бог ме е призовал." И така на 13 юни 1525 г. Лутер се жени за Катерин фон Бора.

Резултат с изображение за Martin Luther

Мартин Лутер твърдо вярва, че Писанията имат върховен авторитет  относно всички проблеми на вярата. Той пъддържа, че онова, което казва Библията, стои по-високо от папските изявления, от декретите на на църковните събори или произведенията на на църковните бащи. Той също поддържа, че Божието Слово е върховно и спрямо човешкия разум. Всичко това обаче не влиза в убежденията на някои други църковни водачи, които също искат да реформират църквата. Един от тях е Улрих Цвингли.

Конференцията в Марбургския замък се провежда през първите дни на октомври 1529 г. Там са Лутер и Цвингли. Главното учение, подлежащо на обсъждане е Господнята вечеря. Преди започването на дискусията  Лутер написва с тебешир на масата пред себе си следното изречение от Библията: "Това е Моето тяло", след което го покрива с парче плат.

Лутер е убеден, че тялото и кръвта на Христос наистина присъстват и са раздадени при отслужването на Господята вечеря. Той изтъква: "Ние трябва да приемем Христа чрез Неговите думи. Когато Христос казва на учениците Си: "Вземете, яжте, това е Моето тяло" - "Той има предвид точно това."

Цвингли пита: "Как е възможно Христовото тяло да присъства тук на земята, след като в този момент Той седи отдясно на Отца в небесата? Онова, което Христос иска да каже е, че хлябът и виното на Господята вечеря олицетворяват или изразяват Неговото тяло и кръв."

Лутер отговаря: "Цвингли, Вие стъпквате Божието Слово, само защото не можете да си го обясните и разберете." Тогава той маха парчето плат от масата и сочейки към изречението, което бе написал преди и продължава: "Това е, което Христос казва: "Това е Моето тяло". Понеже Христос го казва, аз го вярвам, независимо от факта, че не мога да разбера как е възможно това. Ние не създаваме тайнството Господня вечеря. Ние просто го приемаме с вяра и благодарим на Бога за това средство за благодат."

Дискусията продължава три дни, но не се стига до съгласие. Цвингли и последователите му считат Господнята вечеря за паметно тържествопо повод на Христовото страдание и смърт, а хлябът и виното са само символи на Христовото тяло и кръв. Те поставят човешкия разум над Божието слово.

И така, Марбургският разговор с Цвингли (1529 г.) води до почти пълно съгласие, с изключение на петнадесетия член от "Марбургските членове" в който се декларира че хората, взели участие в Господнята вечеря, получават истинското тяло и кръв на Христа.

На 25 юни 1530 г. в малката църква в Аугсбург  се събират всички лутерански принцове и подписват документа известен като "Аугсбургска изповед", състоящ се от 28 члена, изписан на немски и латински, въпреки че знаят, че могат да бъдат поставени под имперска забрана, както и самият Лутер. Принцът на Ахалт, изразявайки убежденията на всички подписали се, казва: "Аз по-скоро бих се отказал от бащината си страна, от жезъла в ръката си, по-скоро бих вадил хлаба си, лъскайки обувките на чужденците, отколкото да получа която и да е друга доктрина, вместо тази, която се съдържа в настоящата изповед."

Резултат с изображение за Martin Luther

Реакцията спрямо лутеранската изповед е различна. Някои католически принцове осъждат изповедтта като еретична. Други признават че са били заблудени за лутеранското учение и мислят че в по-голямата си част изповедтта е правилна.  Херцог Уилям казва на д-р Ек: "Това е истината, чистата истина. Неие не можем да я отречем. Какво ще направим за да отречем?" Предполага се, че Екс отговаря така: "Аз мога да я отрека чрез писанията на църковните бащи, но въз основа на Писанията не мога да я отрека."

След успеха на "Аугсбургската изповед" идва ответният удар от страна на императора, който нарежда да бъде направено опровержение на изповедтта, за което ангажира католическото духовенство.

До Рождество Христово през 1536 г. Лутер подготвя 22 члена в които свидетелства за своята вяра и учение. Курфюрст Йохан е възхитен от тях и казва на Лутер, че е готов да ги защити пред общия събор в Шмалкалд. Те са подписани и от водещите теолози във Витенберг и стават известни като "Шмалкалдските членове".

Във всички парламентарни сесии, полемики и срещи Мартин Лутер се възправя като непоколебим изповедник на истинската вяра. Той твърдо вярва, че Божието Слово е безпогрешно и оправданието чрез вяра в Исус Христос е най-главното учение на Библията. Човешката логика трябва да бъде обект на на истините, които Бог разкрива в Своето Слово. Лутер не прави компромиси с Карлщадт, Цвингли и други, които подчиняват Божието слово на своята логика.

През 1539 г. доктор Лутер представя в произведението си "За съборите и църквите” своето понятие за църква. Той не отрича възможността за спасение на римокатолическите християни в рамките на една църква, ръководена от папата, но посочва произхода на църквата във Словото и Светото причастие, без човешки добавки.

Неговите писания и преводи на Библията съществено са допринесли за разпространението и налагането на всеобщ немски литературен език. Неговият език е изпълнен със стила на повечето канцеларии и средновековната прозаична литература.

Мартин Лутер чувства, че главното учение на Библията трябва да бъде добре познато на всички християни. Той подготвя две книги, които да помогнат на възрастни и деца, да научат  и разберат основното учение на Божието Слово. Тези две книги са "Малкият катехизис" и "Големият канехизис". Те се превръщат в учебници по християнство за милиони хора по целия свят.

Лутер е дълбоко загрижен за образованието на децата и младежите. Той чувства, че добруването на държавата и църквата пряко зависят от добрите училища. Заедно с Меланхтон той изработва планове за начални училища и гимназии.

Резултат с изображение за Martin Luther

Лутеровата вяра се основава единствено на Божието Слово. Той смело въплъщава тази вяра в проповедите си, както и в дебатите си и много статии и писма. Тази вкорененеа в Библията вяра намира израз в "Аугсбургската изповед", "Защита на Аугсбургската изповед" и "Шмалкалдските членове". Тези три изповеди, заедно с Лутеровите Малък и Голям катехизис и "Формулата на съгласието", през 1580 се издават в една книга, озаглавена "Книга на съгласието".

Всички изповедни произведения и всяко изречение в тях се основават на истините в Божието Слово по начина, по който ги учи и вярва д-р Мартин Лутер.

Там, където преди време само малцина са били в състояние да намерят истинския път към вечно спасение, сега има много хора, които знаят и вярват в добрата вест, че човек се оправдава чрез вяра в Христа Исуса.

През 1542 г. Лутер пише: "На мене, бедния, незначителен, окаян грешник, Бог, Отец на милостта, ми повери Евангелието на Своя скъп Син и ме запази истинен и предан в това. В резултат мнозина в света получиха Евангелието и ме смятат за учител на истината, независимо от папи, императори, царе, принцове, свещеници и цялата ярост на дявола."

Чрез делото на Мартин Лутер, Бог слага край на средновековния мрак и помага за прогресивното развитие на Европа в духовен, а оттам и в културен и икономически план.

"Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние."

Източник - pokayanie.info

AFISH.BG

Оставете коментар