Понеделник, 16 Декември 2019

ndt banner2

Понеделник, 16 Декември 2019
Клод Моне, който рисува със светлина

Клод Моне, който рисува със светлина

Известният френски импресионист е роден на днешния ден преди 179 години

Една картина дава името на цяла вселена в изобразителното изкуство. Авторът й я кръщава „Импресия, Изгряващо слънце”. Рисува я в Париж през 1872 г. с цялата си страст към светлината и променящите се от нея цветове. И едва ли тогава е подозирал, че именно тази картина ще обедини именити художници, споделящи неговите виждания за модерно в изкуството на XIX век. Други обаче му признават заслугата и наричат новаторското движение „импресионизъм”, а Клод Моне с право е смятан за негов баща, вдъхновител и защитник до сетния си час.

Той е роден на днешния ден – 14 ноември, 1840 г. в парижкия дом на бакалина Клод Адолф Моне и певицата Луис Юстен Обре Моне. Кръщелното му име е Оскар Клод и дълги години за приятелите си е просто Оскар. За света на изящното изображение обаче той е Клод Моне, импресионист №1.

Славата не се случва веднага и с вълшебна пръчка. Семейството му изпитва финансови затруднения и се премества в провинцията. Моне прекарва младостта си в Хавър, където учи в местната гимназия. Естествено рисува, но... карикатури. Продава ги по 10-20 франка всяка, за да се прехранва (на 16 години остава без майка). Посещава уроци по рисуване при Жак-Франсоа Ошар, бивш ученик на Жак-Луи Давид. А някъде около 1856/57 г. по плажовете на Нормандия среща своя ментор Южен Буден. Именно той научава Моне да използва маслени бои. От Бутен е въведен и в пленеризма – важен момент, от който бъдещият импресионист започва да рисува пейзажи.


Клод Моне, „Импресия, Изгряващо слънце”, 1872 г.

След време заминава за Париж, за да посети Лувъра. Там Моне вижда как художниците копират старите майстори, за разлика от него, който седи до прозореца и рисува това, което вижда. Разочарован от традиционното изкуство, преподавано в художествените училища, през 1862 г. той става ученик на Шарл Глейр. През годините, прекарани в Париж, се запознава с други млади художници, споделящи неговите виждания за изкуството. Среща Едуар Мане, Пиер-Огюст Реноар, Фредерик Базил и Алфред Сисле – творци, изобразяващи ефекта на светлината при рисуване на пленер с разчупени цветове и бързи удари с четката. Точно това се превръща в основа на импресионизма.

Сред ценителите на Клод Моне битува интересна история за страстта му да рисува навън. Става дума за един от първите му амбициозни проекти – картината „Жени в градината” (1866-1867), която е висока около 2,5 метра. За да я рисува на открито, той поръчва на работници да изкопаят дълбок ров в градината. Така, чрез специални скрипци, успява да издига или сваля платното до желаната от него височина. Един ден на гости идва Гюстав Курбе, наблюдава как работи Моне и казва: „Клод не би нарисувал дори и листата, които са на заден план, ако върху тях не пада точната според него светлина.”


Клод Моне, "Камил"

По същото време Моне получава огромно признание заради „Камил”, известна още като „Жената със зелената рокля” – на нея изобразява бъдещата си жена Камил Донсьо, която му ражда и първородния син Жан. След раждането но второто им дете обаче тя се разболява и умира, за да започне новият творчески период на художника. Пътувайки с влак от Вернон до Гасни, Моне открива Живерни в Северна Нормандия. Именно там не само рисува едни от най-добрите си картини, а и създава реалност като в приказките.

През май 1883 г. Моне, втората му съпруга и голямото им семейство наемат къща и два акра земя от местен земевладелец. Домът се намира близо до главния път между Вернон и Гасни. В имота има хамбар, който изпълнява ролята на студио, малка градина и овощна градина. Семейството работи усилено и създава прекрасна градина около къщата, а късметът на Моне се преобръща, когато неговият дилър Пол Дюран-Рюел увеличава продажбите на картините му. До ноември 1890 г. Моне вече е достатъчно богат, за да купи градините и къщата, в която живее фамилията.

През 90-те построява зимна градина и второ студио – просторна сграда, добре осветена с капандури. Рисува любимите си градини в Живерни с водните лилии, езерото и моста. Рисува и поречието на река Сена. Всеки ден пише инструкции за своя градинар как, откъде и какви растения да набави. Така, с нарастването на богатството на Моне, се разраства и градината му. Той продължава да е неин основен ландшафтен архитект, дори след като наема седем градинари. И Живерни се превръща в истински рай. И в неизчерпаемо вдъхновение за импресиониста.


Клод Моне, "Лилии"

До края на живота си през 1926 г. той рисува картини, в които предметът е изобразяван в различни цветове и климатични условия. Първата поредица картини е „Копи сено” (1890-1891), нарисувани от различни гледни точки и по различно време на деня. Петнадесет от тях са изложени в галерията Дюран-Рюел. През 1891 г. създава и сериите „Катедралата в Руан” (1891-1895), „Тополи”, „Парламентът”, „Утрини на Сена” и „Водни лилии”. 

Впрочем серията картини „Водни лилии” („Нимфеи”) наброява повече от 250 платна. Изключително въздействащи са осемте стенописа на същата тематика, съхранявани в музея „Орсе”. Въпреки прогресивно отслабващото си зрение, Моне не спира да рисува до края на дните си. Умира от рак на белите дробове на 5 декември 1926 г. в Живерни. На преклонните 86 години.

На заглавната снимка - Клод Моне, "Автопортрет" (1886)

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар

baner

 FB banner