Индийският Чарли Чаплин – позабравен, но незабравим

Индийският Чарли Чаплин – позабравен, но незабравим

Радж Капур си отива от този свят на 2 юни 1988 г., месец след като е получил Голямата награда на индийската киноиндустрия

Великият индийски актьор, режисьор и продуцент, наричан „индийският Чаплин“, е роден на 14 декември 1924 г. в Пешавар, сега в Пакистан, в известно артистично семейство. Баща му е прочутият киномагнат Притхви Радж Капур и това предопределя неговата съдба във филмовия бизнес.

След задължителен стаж при баща си като актьор, на 24 години Радж Капур прави първото си важно екранно начинание в „Огънят“, на който, освен водеща звезда, е и режисьор, и продуцент.

На следващата година се представя с първия си голям хит „Сезонът на мусоните“, в който открива и най-добрата си екранна партньорка Наргис.

През 1950 година е вече собственик на студиото „Радж Капур филм“ в Бомбай, чиято скулптурна емблема – немощен старец, държащ в ръцете си умиращо дете, става популярна в света, колкото ревящия лъв на „Метро-Голдуин-Майер“ или композицията на Вера Мухина „Работник и колхозничка“, с която започват продукциите на „Мосфилм“.

През 1951 г. светът открива двама азиатски киноколоси – Акира Куросава с „Рошомон“ и Радж Капур с „Бродяга“. С него улучва формулата на успеха – неприкрита критика на недъзите в консумативното общество, която е толкова силна, колкото в излизащите успоредно знакови творби на неореализма в комбинация с романтичния облик, в който е разкрит неговият герой-сродник на бедния, но честен Чаплинов скитник, ярки мелодраматични обрати и изключително ефектна музика, чийто запазена марка стават песните, пети от самия Капур и превърнали се веднага в шлагери.

Филмът е награден след две години в Кан, но още с премиерата си спечелва сърцата на зрителите в целия свят. В този филм Капур партнира на баща си и на знаменитата Наргис, а композитор е музикалният вълшебник Шанкер Джайкишан. Славата му нараства с „Двете ваксаджийчета“ и особено със следващите легендарни мелодрами „Господин 420″ , „Под прикритието на нощта“ – с награда за главна мъжка роля от Карлови Вари, 1957, и „Там, където тече Ганг“.

С Наргис

След тези филми Радж Капур е вече световна знаменитост, филмите му се радват на шумен успех, като всеки от тях носи в себе си онези кодове, на които дължи огромно признание – музика, танци, сълзлив сюжет, приповдигната актьорска игра, наивитет в разрешаването на проблемите, дежурните сексуални закачки, с които винаги изправя на нокти строгите индийски киностандарти Той държи основно на търговския успех, на почитта на феновете си и не е привърженик на интелектуалните новаторски усилия.

След като успешната формула проработва, той се старае да остане на висотата на своя артистичен натюрел, достигайки завидна емоционална вглъбеност в „Моето име е клоун“, в „Сега и завинаги“ и „Законът на отмъщението“, но, за съжаление, с „Боби“(през 1974 г.) настъпва очакваната засечка. Независимо че сюжетът е както винаги ефектен и актуален и засяга такива животрептящи въпроси като женската еманципация и съдбата на младото поколение в огромната азиатска страна и без да бъде отминато желанието на водещата звезда Раши Капур да докаже, че е не по-малко талантлив и амбициозен от именития си баща. И това не е случайно, тъй като във филмите на Радж Капур, които са в основни линии семейно мероприятие, участват и двамата му братя, както и неговите трима синове.

Радж Капур продължава да работи, независимо че времето му изтича. Той страда от астма от детските си години и тя става причина да сложи точка на един изпълнен с труд и слава живот. Но усмивките и сълзите от старите ленти остават.

AFISH.BG

Оставете коментар