Хенри Милър: Не Бог, а животът е любов

Хенри Милър: Не Бог, а животът е любов

Другите за писателя и писателят за себе си

Хенри Милър е роден на 26 декември през 1891 г. в Ню Йорк. Отказва се от следване в университета, сменя множество професии. Установява се във Франция (1930-1939) като европейски редактор на американското списание "Феникс". През 1939 г. се преселва в Гърция, а през 1940 г. се завръща в САЩ и се установява в Калифорния, където живее до смъртта си – умира на днешната дата, 7 юни, 1980 година.

Неговите най-добри произведения дълго време са били забранявани в САЩ. Автор на романите "Тропика на Рака", "Тропика на Козирога", "Черна пролет", създадени през 30-те г. на XX век във Франция, както и на автобиографичната трилогия "Разпятие в розово": "Сексус" (1949), "Плексус" (1953), "Нексус" (1960). Публикува сборници с разкази, очерци, стихотворения в проза, както и с есета и мемоарна проза. Творчеството му, често оценявано като скандално, понякога и антифеминистично, оказва дълбоко влияние върху писателите от бийт-поколението.

Другите за Хенри Милър:

Хенри Милър не е просто писател, поет или философ – той е шемет.“ - New Yorker

Хенри Милър няма равен, когато се впуска да разказва. Човек трябва да се върне назад към Марлоу и Шекспир, за да се докосне до сходно богатство и наситеност в образността. Преди него никой не е писал така, може би и занапред никой ще успее да го постигне. Прозата му е е водовъртеж, водопад, вулкан, земетресение... Хенри Милър е олицетворение на литературната енергия.“ - Норман Мейлър

Днешната американска литература започва и свършва със сътвореното от Хенри Милър.“ - Лорънс Дъре

 

Представяме ви избрани цитати на Хенри Милър:

"Да можехме да разберем, че единственото, което животът цели да ни научи, е да го приемаме безрезервно. Че всичко, което отказваме да видим, всичко, от което бягаме, всичко, което отричаме, омаловажаваме или презираме, накрая ни проваля. Ако сме отворени, онова, което ни изглежда отблъскващо, болезнено, зло, може да се превърне в извор на красота, радост и сила. За онзи, който има очи да го види, всеки миг е богатство."

"Единственото ми желание, засилващо се непрестанно, е да давам. Самото усещане за сила и богатство, до което това води, е някак си плашещо, защото неговата логика е сякаш прекалено проста. Едва когато се огледам около себе си и осъзная, че огромната част от себеподобните ми отчаяно се опитват да се вкопчат в онова, дето притежават, или да умножат притежанията си, аз започвам да прозирам, че мъдростта да даваш не е толкова проста, колкото изглежда. В основата си даването и получаването са едно и също нещо и зависят от това дали човек живее отворено, или затворено. Ако живееш отворено, се превръщаш в медиум, предавател; живеейки по този начин, подобно река, живееш живота си максимално, носиш се по течението му и умираш, за да заживееш отново като океан."

"Сега знам какво представлява светът и го приемам – и с доброто, и със злото. Разбрах, че да живееш творчески, означа да живееш все по-безкористно, все повече в света, да се идентифицираш с него и да го промениш, така да се каже. Изкуството, както и религията, струва ми се, е просто подготовка, посвещаване в начина на живот. Целта е освобождаване, свобода, което означава поемане на по-голяма отговорност."

"Нямаше ситуация, която сама по себе си да ме уплаши. Някак винаги си се представях седнал доволно, седнал в чашката на лютиче, засмукал цветния сок. Дори и да попаднех в затвора, имах предчувствието, че ще ми хареса. Предполагам, това бе, защото знаех как да не се съпротивлявам. Другите хора се износваха от блъскане, дърпане, бутане. Моята стратегия бе да се нося по течението."

"Ако аз съм против състоянието на света, това не е защото съм моралист, а защото искам повече да се смея. Не казвам, че Бог е велик смях. Казвам, че трябва здраво да се смееш, преди стигнеш някъде близо до Бог. Моята единствена цел в живота е да стигна по-близо до Бог, с други думи, по-близо до себе си."

"Ужасно е да бъдеш цивилизован, защото, когато стигнеш до края на света, няма с какво да облекчиш ужаса от самотата. Да бъдеш цивилизован, означава да имаш сложни нужди. А човек, когато е напълно завършен, не трябва да има нужда от нищо."

"Колелото на съдбата може да бъде трансцендирано във всеки миг, защото във всяка точка на повърхността му докосва истинския свят, и само една искра просветление е необходима, за да стане чудото, за да се трансформира кънкьорът в плувец, а плувецът в скала. Скалата е само образ на акта, който спира безплодното въртене на колелото и потапя съществото в пълнотата на съзнанието. А пълнотата на съзнанието е като неизтощим океан, който се раздава на слънцето и луната, а също включва слънцето и луната. Всичко, което е, е родено от безкрайния оекан от светлина – дори нощта."

"Да излъчваш добрина е великолепно, защото е съживително, вдъхновяващо, тонизиращо. Но просто да бъде е още по-великолепно, защото е безкрайно и не изисква показ. Да бъдеш е музика, което е профанация на тишината, в интерес на тишината и следователно отвъд добро и зло. Музиката е манифестация на дейтвието без дейност. Чистият акт на творението, плуващо в собствената си дълбина."

"Животът продължава, независимо дали действаме като страхливци или герои. Ако можехме да разберем, че животът няма друго изискване освен да го приемем безпрекословно. Всичко, за което си затваряме очите, всичко, от което бягаме, всичко, което отричаме, омаловажаваме, ненавиждаме в края служи да ни победи. Това, което изглежда мръсно, мъчително, лошо, може да стане източник на красота, радост и сила, ако се изправим пред него с отворено съзнание. Всеки момент е златен за този, който има възможността да го разпознае като такъв."

"Развий интерес към живота, както го виждаш: в хората, нещата, литературата, музиката – светът е толкова богат, преизпълнен със съкровища, красиви души и интересни хора. Забрави за себе си."

"Мирът на сърцето е утвърждаващ, непобедим, той не поставя условия, не се нуждае от опазване. Той просто е. Радостта от живота се дължи на мира, който не е статичен, а динамичен. Никой не би могъл да каже, че знае какво е радостта, преди да е познал мира. А без радост няма живот, дори и да имаш дузина коли, куп прислужници, замък, собствен параклис, бомбоубежище."

"Болестите са нашите пристрастености – били те навици, идеологии, идеали, принципи, притежания, фобии, богове, култове, религии, каквото щете. Голямата заплата може да бъде болест, както и малката. Безделието също е толкова тежка болест, колкото и работата. Към каквото и да сме се привързали, даже надежда или вяра, то би могло да е страданието, което да ни отнесе. Трябва да се предадеш изцяло – останеш ли пристрастен дори и към най-незначителнаа дреболия, изхранваш микроба, който рано или късно ще те погълне."

"Моят дом? Ами това е светът, целият свят! Аз съм у дома си навсякъде, само че преди не го знаех. Но сега знам. Вече няма гранична линия. Никога не е имало гранична линия – аз я създадох. Вървя бавно и блажено по улиците. Любимите улици. Където всеки върви и всеки страда, без да го показва. Когато заставам и се опирам на една лампа, за да запаля цигара, дори лампата се държи приятелски. Тя не е нещо от желязо, а творение на човешкия мозък, оформено по определен начин, обработено от човешки ръце и крака. Обръщам се и потърквам с ръка желязната повърхност. Като че ли ми проговаря. Човешка лампа. Тя принадлежи както зелевото листо, както скъсаните чорапи, както дюшеците, както кухненският умивалник. Всичко стои по определен начин на определено място, както нашият мозък стои по отношение на Бог. Светът в своята видима осезаема субстанция е картата на нашата любов. Не Бог, а животът е любов. Любов, любов, любов."

 

AFISH.BG

Оставете коментар