Сряда, 19 Декември 2018
Сряда, 19 Декември 2018

Протоиерей Владислав Ципин пред BIG5: Усилете молитвите за вашите близки

Протоиерей Владислав Ципин пред BIG5: Усилете молитвите за вашите близки

На днешния празник , когато отбелязваме Св. Николай Чудотворец, Оля Ал-Ахмед разговаря с Протоиерей Владислав Ципин от РПЦ в руската църква в София, която също носи името на светеца

Протоиерей Владислав Ципин е роден на 22 януари 1947 г. в село Чуевка, Жердевски район, Тамбовска област. Той е професор, доктор по църковна история, магистър по Богословие. Заема длъжности в Катедрата по църковна история: професор и в Катедрата по църковно-практически дисциплини, завеждащ катедра. Има 31 години преподавателски стаж в Московската Духовна академия. Преподавател е по редица дисциплини, като в Магистратура "История на Европа, Висше управление на Руската православна църква, Правила на Вселенските събори". В Бакалавриат - "Църквата, държавата и обществото". В Магистратура - "Канонично право". Защитил е докторска дисертация на тема "По въпросите за границата на Църквата" (1987 г.). Носител е на редица награди, почетни звания, ордени и медали. 

- Ваше Високоблагоговейнство отец Владислав, това не е първо Ваше идване в нашата страна. Каква е целта на Вашето посещение?

- Да, така е. Няколко пъти съм посещавал Вашата прекрасна страна. Но този път, основната ми цел бе участието ми в конференцията, посветена на Царствените страстотерпци. Предходните ми посещения в България също така бяха свързани с конференции, в които участвах и бях лектор. По правило, цел на моите посещения е участие в научно-богословски конференции. През 2016 г. участвах в тържествата, свързани с канонизацията на светител Серафим /архиепископ Богучарски и Софийски Чудотворец/. Първата ми визита в страната Ви беше преди 20 години, когато в България се зараждаше разколът. Тогава в България ме покани сегашният Ловчански митрополит Гавриил, който по това време беше протосингел на нине покойния Български Патриарх Максим.

- Сега Вие взехте участие в тържествата, които организира Подворието на Московския и на цяла Русия Патриарх в София, посветени на Царствените страстотерпци, новомъченици и изгнаници. Моля Ви, разкажете за Вашите впечатления.

- Това бе доста значимо и важно събитие. На конференцията бяха изнесени няколко доклада. Всеки от тях бе по своему интересен. Тази конференция даде своя принос в развитието на църковно-историческата наука. Църковният живот в Русия през 1917-1920 гг., в диаспората, на руската емиграция, по специално, в България – това е част от историята на Русия, България, Европа. Нашите доклади допринесоха за задълбочаване на знанията за тази трагична и тежка епоха.
Конференцията бе предшествана от забележителна изложба, посветена на Царствените страстотерпци. Бяха показани фотографии, документи със стогодишна давност, прекрасен информационен материал, който хвърля светлина върху образите на императора, императрицата, на техните деца, на загиналите заедно със тях слуги, върху историята на Русия през революционната епоха. Мисля, че много клиширани представи за тази епоха са погрешни, неверни. Надявам се, че изложбата помогна да се разсеят някои предубеждения, неверни, неправилни оценки и представи за самите Царствени страстотерпци, за политиката на Русия в годините, предшестващи Първата световна война и революцията.

- На каква тема бе посветен Вашият доклад?

- Моят доклад бе за Православната църква и Гражданската война в Русия.

- Ваше Високоблагоговейнство отец Владислав, Вие пристигнахте в България в навечерието на големия празник, почитащ паметта на Св. Николай Мирликийски, който е много почитан и в Русия, и в България. Той е патрон и на Руската църква в София. Моля Ви да ни разкажете как се празнува този празник в Русия.

- Свети Николай е най-почитаният светец в Руската църква. Това може да се каже напълно уверено. И по участието в празника на вярващия народ той се доближава до Господските празници. В Русия много храмове са посветени на Свети Николай. Почти веднага след началото на християнството в Русия Свети Николай е станал най-почитаният светец. Във времената на Киевска Рус, може би, нещата са били различни и тогава с особена почит е бил Свети великомъченик Георги, но след татаро-монголското иго това вече е било именно така. Празникът се отбелязва подобаващо в цяла Русия. Както вече Ви казах, Свети Николай Мирликийски Чудотворец е най-почитаният светец в Руската църква.

- Бях свидетел на километричните опашки в Храма "Христос Спасител" в Москва, когато бе донесена част от мощите на Свети Николай. 

- Да, така беше. Когато докараха в Москва частици от мощите на Св. Николай, опашките пред храма бяха наистина километрични. Вярващи от цялата страна, не само от столицата, се стичаха от ранни зори да се поклонят и докоснат до светите мощи. 

- Кои места Вие успяхте да посетите по време на сегашното си посещение в България?

- Винаги съм харесвал България и местата, които посещавам. Всяко едно място крие в себе си определена благодат. Този път посетихме град Пловдив. И преди съм бил там, но за малко и не съм успявал да разгледам този красив град в детайли. Този път имаше възможност да се разходя из града, да разгледам останките на древния Филипопол. Не знаех преди, че тук са се съхранили антични останки от театър. Посетихме църквите на Пловдив, катедралния храм "Света Марина". Прие ме Пловдивският митрополит Николай. Много интересен домашен параклис имат пловдивските митрополити, особено неговият дърворезан иконостас и дървената камбанария. Освен това, по пътя към Бачковския манастир, посетихме и манастира "Св. Кирик и Юлита", в който аз не съм бил никога досега. Бяхме в Бачковския манастир. Това не ми е първо посещение там, но всеки път за мен е голямо събитие. Бяхме и в Рилския манастир. Него също посещавам не за първи път, но за пръв път бях в музея на Рилския манастир, видях експонати, които много впечатляват и дават представа за цялата история на манастира, започвайки от подвига на самия св. Йоан Рилски, който е основател на тази обител. 

- Вие бяхте на гости на Пловдивския митрополит владика Николай. Отдавна ли се познавате с него?

- Да. Преди време той следва докторантура в Московската духовна академия и там защити успешно докторската си дисертация. След това аз се срещнах с него по време на моето първо идване в България, в Троянския манастир. Спомням си, това беше на Успение, имаше грандиозно литийно шествие, оглавено от Светейшия Патриарх Максим, тогава той вече беше на 80 г. Въпреки възрастта, измина дългия път на литията. Това беше в средата на 90-те години. Така че от доста години датира познанството ми с Пловдивския митрополит владика Николай.

- Отец Владислав, разкажете за духовното образование в Русия и за това кои от българските архиереи са учили в Москва.

- Системата на духовното образование на Руската православна църква, намираща се в процес на реформа, която вече завършва, има следната структура: в основата й са духовните семинарии, образованието, в които съответства на бакалавърска степен. Випускник на семинарията получава степен бакалавър, разбира се – в тези семинарии, които са получили акредитация. Това е 4-годишно обучение, основно насочено към завършилите средно образование, макар че има и студенти с висше образование. В много семинарии, например тази към Московската духовна академия, съществуват допълнителни курсове, които предшестват основното образование. На практика се получава, че курсистите се обучават 5 години. Следва нивото магистратура. Това е 2-годишен курс на специализация, след завършването му випускниците пишат и защитават магистърски тези, които съответстват на нивата на университетските дипломни работи. И, накрая, 3-годишна аспирантура (докторантура). Ето такава е системата на духовно образование в Руската православна църква. 

Всички духовни академии дават бакалавърска и магистърска степени, аспирантура (докторантура) имат Московската, Санкт-Петербургската и Киевската духовни академии. Не съм наясно как стои въпросът с Кишиневската духовна академия. Що се отнася до семинариите, то в едни има само бакалавърска степен, в други – бакалавърска и магистърска. Названията "семинария" и "духовна академия" все още не говорят за продължителността на образованието. Ето такава е системата. Ако говорим за количеството на духовните учебни заведения, мисля, че има 5 академии, а числото на семинариите се доближава до 60.
Много български архиереи са учили при нас. Нине здравстващият Светейший Български Патриарх Неофит е завършил аспирантура в Московската духовна академия и за неговия научен труд "Московското синодално направление в руското църковно пеене и неговото значение" е бил удостоен със степента кандидат на богословието. Едновременно с аспирантурата, той завършва и диригентския филиал към Московската духовна академия. Кандидатският знак "Първи златен камертон" на диригентския клас му връчва лично Московският и на цяла Русия Патриарх Пимен. Както е известно, Патриарх Неофит е голям познавач на музиката и прекрасен музикант.

Вече споменатият от мен Пловдивски митрополит Николай, през 1994-1996 гг. е аспирант на Московската духовна академия, завършва я със степен кандидат на богословието, като защитава дисертация "Канонична оценка на разкола в Българската църква", точно по време на горещите събития. Той е много талантлив и знаещ човек. Той е архипастир, но и църковен учен, мисля, че ако беше се задълбочил в църковната наука, то би бил много успешен църковен учен.

Също така споменатият от мен Ловчански митрополит Гавриил завърши аспирантура в Московската духовна академия. С него аз особено добре се познавам, защото по време на обучението си в аспирантурата той много общуваше с мен. Затова, когато за първи път дойдох в България, бях именно негов гост. У нас го наричаха "подвижник на българското и руското благочестие". Той е действително подвижник на благочестието. По времето на разкола, Ловчанският митрополит Гавриил енергично се противопоставяше на разколниците и отстояваше каноничната истина на Българската православна църква. А през 1986 г., след завършването на аспирантурата, той бе удостоен със степен кандидат на богословието за дисертацията си на тема: "Характерни черти на подвига на руските подвижници на благочестието през XIX век." 

Бих искал също така да отбележа Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, който през 90-те години специализира в Московската духовна академия, и през 2000-та година защити кандидатска дисертация на тема "Учението за покаяние в трудовете на светител Тихон Задонски". Един много интересен труд. 
Ще отбележа също така и Сливенския митрополит Йоаникий и митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф. И това, разбира се, са само най-известните от живите български свещенослужители. Защото в нашите духовни учебни заведения са учили много български йерарси на Българската православна църква през XIX-XX в. И в момента има обучаващи се в духовните академии и в общоцърковната аспирантура.

- Разкажете, моля Ви, за съвременното положение на Православната църква в Украйна, в какво се проявява разколът?

- Да, хубав и наболял въпрос! Бих характеризирал положението като доста тежко. Като допълнение на това, разколът в Украйна съществува от началото на 90-те години, тоест вече 30 години. При това трябва да се отбележи, че са налице два разкола. И както винаги става, разколниците се разделят на разни клонове. Сега това се усложнява с канонично необоснованата намеса на Константинополската патриаршия в църковния живот в Украйна. Освен това ние имаме сведения за оказван силен натиск върху Украинската православна църква към Московската патриаршия от страна на политическите власти. Стига се даже до разпити на свещенослужители, обиски в покоите на митрополит Павел, наместника на Киево-Печерската Лавра, издават се нормативни актове за анулирането на предишния документ, според който Почаевската лавра е предадена за ползване на Украинската православна църква към Московската патриаршия. Така, че Украинската църква чрез разкол и натиск от властта е подложена на сериозни изпитания, които, на свой ред, предизвикват силно безпокойство.

- Вие виждате ли някакво решение?

- Решението се намира в това да се даде възможност на каноничната Църква, която обединява значително число православни в Украйна, спокойно и мирно да продължи своето служение. Що се отнася до разколниците, то единственият канонично приемлив път за преодоляване на разкола е връщането им в лоното на каноничната Църква чрез покаяние, както навремето това се случи в България. Няма друг начин. Това е твърда позиция, която се споделя от свещеноначалието на Украинската православна църква, оглавявано от Негово Блаженство митрополит Онуфрий и от Московската патриаршия, и намира поддръжка от страна на по-голямата част на Поместните православни Църкви.

- Имате ли представа какво се случва с църковното имущество в Украйна?

- Аз споменах за акта на Министерството на правосъдието на Украйна, с който заповедта за предаването за ползване от Украинската православна църква към Московската патриаршия на Почаевската лавра бе анулирано. Тук става въпрос за превземане на канонични енории от разколниците или от екстремистите, които действат извън Закона на територията на Украйна. Съществува сериозна опасност от прилагането на различни юридически прийоми за лишаване на каноничната Църква от нейните църкви и манастири, тъй като голяма част от църковните здания в Украйна са държавна собственост. Но посягането към това, аз бих казал, крие смъртна опасност за украинските власти, доколкото мнозинството православно вярващи в Украйна са енориаши на каноничната Църква, и те нямат намерение да се събират с разколниците.

- Как, според Вас, се отразява политиката на Украйна върху положението на Църквата, върху запазването на Православието?

- Разколът в Украйна възникна на политическа основа. Разколът, който там се появи спонтанно, още преди изпадането в разкол на бившия Киевски митрополит Филарет, избуя от националистическата идеология. Що се отнася до Филаретовския разкол, то в този случай национализмът се явява, до известна степен, маска. Реалният мотив бе пълен конформизъм, т.е. желание да се хареса на властта, каквато и да е тя. Доколкото властта още на президента Кравчук пое курс на дистанциране от Русия, то и желаещите да й угодят – Филарет и неговият слугинаж от свещенослужители, също поеха този курс. По този начин, политиката бе единственият мотив на разкола. Това се случва много често. Например, ересите възникват на друга почва. Тяхна причина са богословските заблуждения. В дадения случай богословието не е предмет на обсъждане.

И в предишните десетилетия властта в Украйна или поддържаше разкола, както това беше при президента Кравчук, или се опитваше някак си да балансира между каноничната Църква и разкола, както това беше при президентите Кучма и Янукович. Сега властта е взела курс на безусловна поддръжка на разколниците. При това има сведения, че и самият президент Порошенко, както и алтернативният политик, стремяща се вместо него да стане президент – Тимошенко, принадлежат към каноничната Църква. И още едно обстоятелство, което много добре характеризира Филаретовския разкол: свещеници, принадлежащи към филаретовската групировка, кръщават своите деца в каноничната Църква. Тоест, те разбират, че тяхната църква не е истинската. И това съм чувал неведнъж от достоверни източници. 

- Какви съвети Вие бихте дали на християните в навечерието на празника на Св. Николай?

- Искам да поздравя всички православни християни с празника и да ги посъветвам да усилят молитвата за най-важното за всеки от нас, за нашите близки. Но в това тревожно време и за това, което е от особена важност за цялата Вселенска православна църква. За съжаление, чрез неправомерното участие на Вселенската патриаршия в разкола в Украйна е надвиснала заплаха над нейното единство. Сега определено Православната църква стои пред същите изпитания, с които Църквата се е сблъскала преди около хиляда години, през 1054 година.

- Значи историята се повтаря?

- Да, за съжаление, Патриарх Вартоломей почти дословно повтаря това, което тогава са казвали Римските епископи, Римските папи, с което и са провокирали разкола. Това, видимо е изкушението да се превърне статута на пръв сред равните в статут на църковен властник, пръв без нему равни.

- Вашите пожелания към българските читатели за Рождество и Нова година.

- Моите поздравления са към всички българи, пожелания за благополучие в духовния и всекидневен живот, здраве, укрепване във вярата.

интервю на Оля Ал-Ахмед с Протойерей Владислав Ципин от РПЦ

Източник: BIG5.bg

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар