Неделя, 15 Септември 2019
Неделя, 15 Септември 2019
Криворазбраният мъченик

Криворазбраният мъченик

Екзекуцията на Нимр ал-Нимр нажежи напрежението в Близкия изток. Неговите идеи се оказаха по-сложни, отколкото изглеждат на пръв поглед

След екзекуцията на саудитския шиитски проповедник Нимр ал-Нимр специалисти и журналисти от целия Близък изток се надпреварват да разказват за живота му и да превърнат смъртта му в най-обсъждана тема. Иран и шиитските движения в региона използват случилото си като доказателство за антишиитската и несправедлива природа на саудитската политическа система. Защитниците на Саудитска Арабия, от своя страна, се опитват да представят проповедника като проирански „радикал“ и „терорист“. Някои стигат до там, че го наричат лидер на Хизбула ал-Хиджаз, саудитска шиитска военна групировка, действаща през 80-те и 90-те години на миналия век, чиято цел била атаки срещу саудитската държава и в крайна сметка сваляне на монархията. Това е и оправданието за убийството на Нимр, който бе екзекутиран заедно с бойци от Ал Кайда от целия Арабски полуостров.

В действителност връзките на Нимр с Иран винаги са били по-сложни, отколкото твърдят и иранските, и саудитските власти. Той е много по-близък с революционерите от Арабската пролет, отколкото с джихадистите, екзекутирани заедно с него, или с духовниците, които властват в Техеран. Той никога не е бил част от Хизбула ал-Хиджаз, но е участвал в опозиционната организация, забранена в Иран, заради противопоставянето си на иранската политическа система ​velayat-e faqih (или “опеката на юриспруденцията”).

Роденият през 1959 г. Нимр произхожда от Авамия, сравнително бедно шиитско селище, обградено от ферми за фурми в Източната провинция на Саудитска Арабия. Дядото на Нимр оглавява въоръжен бунт през 1929 г. срещу саудитските бирници и уахабитските мисионери, изпратени в Източната провинция, след като основателят на модерната Саудитска Арабия крал Абдулазиз бин Сауд я завладял през 1913 г. Бунтът бил насилствено потушен, а напрежението – успокоено с посредничеството на проправителствено настроени общественици от главния шиитски град в Саудитска Арабия Катиф.

Нимр става политически активен в края на 70-те години на миналия век, когато движението Ширази се разпространява в Персийския залив и привлича млади шиити. Движението е транснационална шиитска политическа организация, оглавявана от иракско-иранския духовник Мохамед Мади ал-Ширази, като много от поддръжниците му са шиитски мюсюлмани от Кувейт, Бахрейн и Саудитска Арабия. Саудитският клон на движението Ширази организира краткотрайни бунтове през 1979 г., а Авамия е един от центровете им. След като бунтовете са потушени множество саудитски шиити, сред които и Нимр, са прогонени в изгнаничество в Иран, където са обучавани в религиозното училище на движението – хавса.

Ръководител на хавсата, както и на цялото политическо движение Ширази, е Мохамед Таки ал-Мудариси. Нимр се сближава много с него по време на престоя си в хавсата, а когато движението Ширази се разпада заедно с иранските власти в средата на 80-те години на миналия век, Нимр става учител в хавсата в предградието на Дамаск Сиида Зейнаб, което се превръща в център на организацията Ширази.

След разпада на Иран, Ширази има незначително присъствие в град Ком – центърът на религиозното учение в Иран. Ирак, по това време е в ръцете на Садам Хюсеин и също не е благодатна почва за движението. Така че Сиида Зейнаб е превръща в предпочитано място за международната му мрежа, което привържениците на движението от Залива могат лесно да посещават.

Нимр се завръща у дома

След повече от десет години в изгнание, саудитските шиити от движението Ширази не успяват да постигнат целите си, а именно – да променят политическата система в Саудитска Арабия и да подобрят положението на саудитските шиити. Именно поради това започват да обмислят варианта за споразумение със саудитското правителство. В началото на 90-те години на миналия век политическото споразумение най-сетне е постигнато и включвало всеобща амнистия от страна на крал Фахд в замяна на спиране на дейността на опозиционните активисти.

Въпреки това много опозиционни активисти, сред които и група религиозни духовници, предвождани от Нимр, се противопоставят на споразумението за амнистия. Според тях саудитската държава не отменя подчинения статут на шиитите. Нимр се върнал в Саудитска Арабия заедно с останалите активисти през 1993 г., когато било постигнато споразумението, но отхвърлянето на сделката маркира отделянето му от по-конформистката група на движението Ширази, представлявана от Хасан ал-Сафар, водач на саудитския клон на Ширази.

Но въпреки това Нимр не успява да предотврати споразумението. След като е обявена амнистията, той се връща в родния си град Авамия, където става имам в малка джамия. След смъртта на духовния баща и основател на Ширази през 2001 г., движението се разделя на два основни лагера: Садик ал-Ширази става официален наследник, докато Мудариси предпочели да подкрепят по-активните политически съмишленици на движението. Нимр, който се познава с Мудариси от хавсата, става един от ключовите представителите на Мудариси в Саудитска Арабия и дори написва книга за него. (Мудариси определя екзекуцията на Нимр като „обявяване на война“.)

Старите лидери на саудитския клон на Ширази се обединяват около Сафар, но, от друга страна, продължават да подкрепят Ширази, като в същото време се превръщат в местни представители на много от другите шиитски аятоласи като великия аятолах Али ал-Систани от иракския град Ниджаф. Разривът на местната политическа сцена между поддръжниците на саудитската държава и онези, които се опитват да й се противопоставят, се свързва и със съперничеството между шиитските аятоласи в центровете на шиитското религиозно учение.

Ново шиитско протестно движение

Въпреки това Нимр остава сравнително маргинална фигура до началото на 2000 г., когато крал Абдула се опитва да се сближи с шиитите и да ги включи в саудитските държавни институции. Но Нимр продължава да отправя искания, които голяма част от саудитските шиити подкрепят, макар че никой не се осмелява публично да се изкаже. През 2007 г. по време на среща с губернатора на Източната провинция той иска дял от петролните приходи да се предостави на шиитите, тъй като те живеят върху петрола, но нямат никакви облаги от него. През 2009 г., след сблъсъци между шиитски поклонници и саудитските тайни служби в Медина, Нимр свирепо критикува антидемократичното и антишиитско поведение на държавата, което предизвиква протести в Източната провинция. В една от най-известните си проповеди той заявява, че някой ден шиитите биха могли да се отцепят, ако политическите им искания не се удовлетворяват в рамките на саудитската държава.

Скоро след това Нимр започва да се укрива, за да избегне арест. Той се появява отново на сцената чак през 2011 г. по време на бунтовете в Източната провинция и в съседен Бахрейн.

Нимр е единственият високопоставен шиитски духовник в Саудитска Арабия, който открито подкрепя тези протестни движения. Бившите му колеги от движението Ширази, като Сафар, са много по-предпазливи и на моменти дори предупреждават младежта да стои по домовете си и да не подклажда допълнително напрежението (всяка форма на публичен протест е забранена в Саудитска Арабия).

Нимр смята, че една успешна революция в Бахрейн ще промени ситуацията и в Източната провинция. Явно подобно е схващането и на саудитските власти, които изпращат въоръжени сили в Бахрейн през март 2011 г., за да потушат протестите там. Нимр редовно окуражава младежите да изразяват защитата си за Бахрейн и настроението си против саудитското кралско семейство. В крайна сметка е арестуван през 2012 г. при акция в Авамия и е прострелян в крака. В затвора отказва да преосмисли политическите си възгледи и да се извини за изказванията си.

Екзекуцията му беше изненада за мнозина, тъй като много местни активисти и чужди дипломати полагаха усилия да спрат изпълнението на смъртната му присъда. Тялото му бе погребано в общ гроб с неизвестно местонахождение заедно с останалите убити. Причина за това може би е особено жестокият начин на екзекуция, който някои описват като разпъване на кръст. Семейството му, което призоваваше шиитите в Саудитска Арабия да се успокоят и да не отговарят на насилието с насилие, помолило властите да прибере тялото на покойника, но молбата им не бе удовлетворена.

Още предстоящи екзекуции

Екзекуцията на Нимр отдавна се обсъждаше от политиците в Залива, но изглежда това няма да е последният подобен акт. Още трима шиити от Саудитска Арабия (Мохамед ал-Шуок, Мохамед ал-Суваймил и Али ал-Рибх), един от които обвинен в рисуване на графити, разпространение на слухове онлайн и участие в протести, също бяха екзекутирани. Още шиитски дисиденти, включително такива, които са били непълнолетни, когато са били арестувани, чакат изпълнение на смъртни присъди. Смъртните присъди на трима младежи – Абдула ал-Захер, Давуд ал-Мархон и племенника на Нимр Али Мохамед Бакир ал-Нимр, са потвърдени на всички инстанции и чакат одобрение от кралския двор. Други четирима шиити са осъдени на смърт и чакат резултатите от окончателното обжалване на присъдите (Амжад ал-Муябад, Юсуф ал-Мушайкас, Ахмад ал-Камал и Самир ал-Басири). Освен това повече от дванадесет затворника са обвинени в престъпления, които се наказват със смърт, като нападение на полицай например. Съдбата на всички тези младежи е в ръцете на крал Салман.

Екзекуцията на Нимр и реакциите в Иран и Саудитска Арабия доведоха до сериозно влошаване на отношенията между двете държави, а напрежението заплашва да се разпространи из целия Близък изток. От саудитска гледна точка иранските протести срещу екзекуции на саудитски граждани на територията на Саудитска Арабия са намеса във вътрешните дела на суверенна държава. Риад също така подчертава факта, че иранци подпалиха и атакуваха посолството на Саудитска Арабия и консулството в Машхад, от чиито услуги, иронично, най-често се възползват саудитските шиити по време на поклонническите си пътувания. Тези нападения се възприемат като атаки срещу държавни институции.

Опитите на Саудитска Арабия да постави под общ знаменател хора, осъдени заради изказване на мнение, като Нимр, заедно с воини на Ал Кайда и да ги обяви за „терористи“, е особено зловещ. Личната история на Нирм показва, че той е прям революционер, който смята, че арабските вълнения са историческа възможност за превъзмогване на старите диктатори, независимо дали в Залива или в Сирия, където той се бореше срещу режима на президента Башар ал-Асад. Според всички свидетелства той не е предизвиквал насилие, а по-скоро е призовавал към мирни протести и със сигурност не е откривал огън по полицай.

В този смисъл на Нимр трябва да се гледа като на политически затворник, а екзекуцията му е опит от страна на Саудитска Арабия да  увеличи напрежението между шиити и сунити, както на територията на страната, така и извън нея. Изглежда, че Иран падна право в капана като заплаши Саудитска Арабия след екзекуцията на Нимр, което даде на Саудитска Арабия повод да скъса дипломатическите отношения и да принуди съюзниците си да вземат страна в спора. Риад не приема добре опитите на САЩ и на Европа да подобрят отношенията си с Иран. Нараства и напрежение между сунитските държави и Техеран.

В резултат на това двете страни най-вероятно ще увеличат участието си във войните в Йемен и в Сирия. След преустановяване на дипломатическите отношения, дори и директната военна конфронтация не изглежда невъзможна. При такъв сценарий САЩ и НАТО най-вероятно ще вземат страната на Саудитска Арабия – факт, който Риад със сигурност включва в сметките си. Западните сили трябва да направят всичко възможно да предотвратят катастрофата в Близкия изток, предизвикана от управляващите в Риад, които виждат в подобен развой на събитията личен и национален интерес.

 

Източник http://foreignpolicy.com, превод Nbox.bg

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар