Петък, 19 Юли 2019
Петък, 19 Юли 2019
Тежката шизофрения със задължителното гласуване

Тежката шизофрения със задължителното гласуване

Само преди седем месеца същите депутати не го искаха. Какво се промени?

На 28 юли 2015 г. 43-тото Народно събрание отхвърли въпроса за задължителното гласуване, предвиден в референдума, предложен от президента Росен Плевнелиев. Тогава едва 80 депутати подкрепиха искането на държавния глава, а мотивите на мнозинството от гласувалите "против" бе противоконституционността на въпроса.

Днес, на 10 март 2016 г., парламентът категорично прие, пък макар и на първо четене, въвеждането на задължителен вот. Не за народно допитване, а за директното му въвеждане! Седем месеца по-късно, поддръжниците на задължителния вот в Народното събрание вече са 121. Отново се изтъркват мотивите за противоконституционност, но вече по-вяло, дори безлично.

Какво се промени за последната малко повече от 1 година? Абсолютно нищо. По-скоро става въпрос за демонстрация на тежка шизофрения от страна на народните представители. Текстовете в Конституцията, които ясно посочват, че "Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно ПРАВО с тайно гласуване".

Тук въпросът дори не е дали задължителното гласуване е добро или лошо за избирателната ни система, а доколко е допустимо. Ако въпросът бе включен в референдума, както бе предвидено в началото, то резултатите от него щяха да дадат основание дори за събиране на конституционно мнозинство за промени на нужните текстове. В сега създалата се обстановка обаче до гласовете на 180 депутата едва ли може да се стигне.

А депутатите могат да приемат каквито си пожелаят текстове. Както и Конституционният съд може да ги отмени, при това без сериозен размисъл.

Михаил Кръстев, Nbox

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар