Понеделник, 27 Май 2019
Понеделник, 27 Май 2019
Полският „атентат срещу истината“

Полският „атентат срещу истината“

Новите управляващи в Полша не се церемонят много с журналистите – който не следва тяхната линия, остава без работа или без право на глас

Непосредствено преди Международния ден на свободата на словото, отбелязван на 3 май, управляващото национално-консервативно правителство във Варшава внесе в парламента крайно оспорван проектозакон, според който обществено-правните медии ще бъдат национализирани. Опозицията заяви, че това е “атентат срещу истината”. Едно от основните й обвинения е, че информациите на Полската телевизия стават все по-тенденциозни.

Пример за това е начинът, по който медиите отразяват демонстрации срещу правителството. Месеци наред хиляди хора излизат на масови протести, организирани най-често от Комитета за защита на демокрацията. Само че в централните новини медийната информация за това е повече от оскъдна, а преки репортажи за протестите изобщо няма. През март новото ръководство на обществено-правната Тelewizija Polska /TVP/ забрани да се излъчват „на живо” протестите срещу правителството – затова пък показа в пълен обем репортаж от богослужение по повод 1050-та годишнина от християнизирането на поляците.

Бунтът на новинарите

Сред журналистите от информационния канал на TVP избухнаха протести с искане демонстрациите срещу правителството да се излъчват “на живо” като важно събитие на деня, а отговорните редакторки Магдалена Симятковска и Изабела Лешкевич отказаха да подготвят предавания, потвърждаващи преднамерени тези. Шестима от бунтарите, между които и двете редакторки, бяха уволнени.

Тези конфликти зачестиха, откакто през януари национално-консервативното правителство на партията “Право и справедливост”/ПиС/ подмени ръководството на Полската телевизия. Яцек Курски, който е приближен на лидера на ПиС Ярослав Качински, беше назначен за нов главен директор на TVP. “Аз ще възстановя фундаменталното равновесие в обществените медии, което беше нарушено от предшествениците ми”, заяви той. Според Курски, те са давали гласност само на ляволиберални мнения, създавайки впечатление, че “другата, дясноконсервативна и патриотична Полша изобщо не съществува”.

Политизирането на медиите не е от вчера

Аргументите на Курски не могат да се отхвърлят напълно. Наскоро той представи на парламентарната медийна комисия списък на журналистите, които “по политически причини” са били уволнени от неговите предшественици. Действително политизирането на медиите е един от смъртните грехове на младата демокрация: всички полски правителства след промените от 1989 са се “месили в работата на телевизията и радиото – сегашното правителство прави това поне открито, без лицемерие”, казва в разговор за ДВ журналист от TVP, пожелал анонимност.

Въпреки това плуралистичната структура на обществените медии досега оставаше ненакърнена – включително и поради това, че мандатите на управителните и надзорни медийни съвети не съвпадаха с управленческите мандати на различните правителства. Днес обаче само една партия има думата, контролната функция на медийния съвет е почти изцяло парализирана и главните директори на медиите се назначават и отзовават пряко от правителството.

“Шефът ме завря в ъгъла”

Откакто беше сменено ръководството на обществено-правните медии в Полша, над 140 журналисти в страната загубиха работата си. Някои от тях сами са подали оставка, други са били заплашвани с уволнение, ако не напуснат медията срещу символично обезщетение. Трети са били оставени на работа, но им е било отнето правото да участват в определянето на програмите. “Новият шеф ме завря в ъгъла”, споделя в разговор с ДВ бивша ръководителка на редакция, пожелала да остане анонимна. Тя е глава на семейство и затова е доволна, че поне не е била уволнена, но професионалното й положение я потиска.

Друга редакторка с опит – Ана Ментлевич след 30 години стаж в културна редакция била преместена в селскостопанската редакция. “Новите шефове ми заявиха, че това е единственото място, което заслужавам”, споделя журналистката в отворено писмо. Тя нито се е бунтувала, нито е била политически активна: “Единственият ми порок е, че не съм привърженик на десните консерватори”, казва тя.

Моника Зирадска, DW

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар