Понеделник, 24 Юни 2019
Понеделник, 24 Юни 2019
12 начина да се задържи властта за дълго

12 начина да се задържи властта за дълго

Към какви трикове прибягват държавните глави, за да запазят поста си:

  1. Тандем

Механизмът, който позволи на Путин да остане на власт в продължение на най-малко 24 години, безусловно е иновация. Преди него никой не е прибягвал към механизма "тандем", за да заобиколи клаузата в Конституцията, забраняваща един човек да се кандидатира за президентския пост повече от два последователни мандата. Теоретично методът "тандем" може да се използва неограничен брой пъти, като се редуват премиер и президент. Путин в допълнение е прибегнал и до някои други механизми от реквизита на диктаторите и авторитарните управници, позволяващи формално да се спазва конституцията, а в действителност неограничено да се удължават правомощията.

  1. Лично пожизнено президентството

Сапармурат Ниязов, първи секретар на Комунистическата партия на Туркменистан, за първи път е избран за президент на Туркменистан през 1990 г., алтернативи на кандидатурата му в изборите не е имало. През 1994 г. референдум удължава неговите пълномощия, а през 1999 г. Народният съвет го назначава за пожизнен президент на Туркменистан. Четири години по-късно Туркменбаши става и пожизнен председател на Народния съвет. В действителност Ниязов е на власт от 1985 г. до смъртта си през 2006 г., т.е. 21 години. През това време в страната са поставени хиляди паметници на Туркменбаши, а книгата му " Рухнама " е станала предмет за обучение в средното училище.

  1. Премахване на ограниченията за броя на президентските мандати

Диктаторите, които идват на власт в резултат на президентски избори, често предпочитат да останат на власт като запазват видимостта за демокрация и продължават да бъдат преизбирани. Един от удобните механизми за това са референдумите, отменящи ограниченията за броя на мандатите. В Беларус, след проведен референдум през 2004 г., Александър Лукашенко успява да да бъде преизбиран и по-нататък. В Тунис през 2002 г., президентът Бен Али - също чрез референдум – е получил възможност да бъде преизбиран неограничен брой пъти. Александър Лукашенко е начело на Беларус от 1994 г.  досега. Бен Али идва на власт в Тунис през 1987 г. и е свален през 2011 г.

  1. Потвърждаване на пълномощията чрез референдум

Референдумът е един от най-любимите механизми за поддържане на авторитарно управление. Казахстанският президент Нурсултан Назарбаев, бившият египетски президент Хосни Мубарак, бившият президент на Киргизстан Аскар Акаев са провеждали референдуми за поредното удължаване на своите пълномощия и формалното потвърждение  на легитимност. Като правило, броят на гласувалите "за" е близо до 100%. Формата на референдума и формулировката на въпросите в такива случаи рядко оставят на гласоподавателите възможност за избор. През 1971 г. в Хаити е бил проведен референдум за назначаване на главата на държавата Жан-Клода Дювалие, син на предишния диктатор Франсоа Дювалие. Хаитяните трябвало да отговорят на въпроса: "Гражданинът д-р Франсоа Дювалие избра гражданина Жан-Клод Дювалие за свой приемник на поста пожизнен президент на републиката. Отговаря ли този избор на вашите стремежи и желания? Одобрявате ли го? ". През 1985 г на поредния рефередум правомощията на Дювалие –младши са били потвърдени от 99,98% от избирателите, гласували и в полза на това, че той не само остава президент до края на живота си, но получава и правото да назначи свой приемник. Година по-късно Дювалие е бил свален и е избягал от страната.

  1. „Нулев” президентски мандат

Популярен начин за удължаване на  правомощията  в страните от ОНД става признаването на първия мандат за "нулев", след което президентът се избира за още един допълнителен мандат. С помощта на "нулев" мандат е удължено управлението на узбекския президент Ислам Каримов, президента на Таджикистан Емомали Рахмон и бившия президент на Киргизстан Аскар Акаев. Така е постъпил и президентът на Беларус Александър Лукашенко, утвърждавайки с референдум през 1996 г. нов проект на конституцията и започвайки да брои мандата си отново. Като правило, президентите не са се ограничавали с това за запазване на властта, а са използвали и други методи.

  1. Увеличаване на срока на президентския мандат

За да не се преизбират твърде често и да се провеждат референдуми, като допълнителен начин да се запази властта е увеличаването на броя на годините в мандата. През 2002 г. в Узбекистан президентският мандат е увеличен от пет на седем години, което позволява на Ислам Каримов да не се тревожи за преизбиране твърде често. През 2008 г. от този начин се възползва и Владимир Путин: след като президентският мандат се увеличава на шест години, той получава възможност да остане на власт до 2024.

  1. Манипулиране на изборите

Формалното  запазване на институцията избори, а определянето на държавния глава в действителност по недемократичния начин, има дълга традиция: така са били провеждани изборите  в Съветския съюз, така е в Северна Корея, Китай и други страни от бившия комунистически блок. Различни начини за манипулация - неправилно преброяване на гласовете, неравни възможности на кандидатите по време на президентската кампания, липса на конкуренти, премахване на позицията "срещу всички" - и сега се използват в много африкански държави, Азия и Русия. За най-нагла измама се считат изборите през 1927 г. в Либерия. Тогава президентът Чарлз Кинг обявява, че е получил 234 000 гласа, т.е. 1560% - тъй като в Либерия са регистрирани 15 000 избиратели.

  1. Специален статут на лидера на нацията

Нурсултан Назарбаев оглавява Казахстан от 1989 г. - тогава той става първи секретар на Комунистическата партия на републиката. След това той четири пъти подред печели президентските избори, един път правомощията му са били удължени чрез референдум. През 2007 г. Парламентът на Казахстан осигурява на Назарбаев правото да остане на поста пожизнено, а през 2010 г. го награждава със специален статут "Лидер на нацията", което пожизнено го освобождава от наказателна отговорност. Назарбаев не се съгласил с поправката, но и не наложил вето върху нея, в резултат на което тя влиза в сила.

  1. Премахване на ограниченията за възраст

За стареещите диктатори актуално става премахването на възрастова граница за кандидатите за президент, ако такива са предвидени в Конституцията. Специално за бившия тунизийски президент Бен Али възрастовата граница за кандидатите е била променена чрез референдум през 2002 г. от 70 на75 години. Възрастовата граница също специално е отменена за казахстанския президент Нурсултан Назарбаев и президента на Таджикистан Емомали Рахмон. В действащата Конституция на Русия не е предвидена възрастова граница за кандидатите за президент.

  1. Въвеждане на извънредно положение

Извънредното положение е един от най-радикалните начини да се запази властта, обикновено се съпровожда с пълно премахване на изборите за много години, въвеждане на цензура и военни съдилища, физическа разправа с политическите опоненти и забрана на опозиционните партии. През 1972 г. президентът на Филипините Фердинанд Маркос въвежда в страната извънредно положение в продължение на 9 години, обосновайки го с "комунистическа заплаха". В Египет през цялото управление на Хосни Мубарак е имало режим на извънредно положение - 30 години. В Сирия извънредното положение е действало 48 години, от 1963 г., отменено е едва през април 2011 година под натиска на протестиращите.

  1. Прехвърляне на властта по наследство

Отиващите си управници могат да се погрижат техният пост да се предава по наследство на някое от децата им, както в традиционната монархия. При това често формално се спазват демократични процедури. Вече споменатият Жан Клод Дювалие е бил назначен за пожизнен президент на Хаити след смъртта на баща си в резултат на референдум. Ръководителят на Северна Корея Ким Чен Ир сменя баща си Ким Ир Сен и на свой ред назначава за свой наследник сина си. Азербайджанският президент Илхам Алиев е бил назначен за наследник на баща си, Гейдар Алиев. На изборите през 2003 г. болшинството избиратели се подчиняват на волята на Алиев-старши, гласувайки за сина му.

  1. Създаване на специална държавна система

Установяването на една от формите на на диктатура често се случва след преврати и насилствено завземане на властта. Като правило новият строй се обявява за най-демократичния и справедливия от всички съществуващи. След свалянето на монархията в Либия през 1969 г. Муамар Кадафи става върховен главнокомандващ и председател на Съвета на революционното командване, а по-късно - и министър-председател. В своята "Зелена книга" той очертава основите на новото устройство на държавата "Джамахирия" или "държава на масите" – управление на "народните съвети". В действителност Кадафи съсредоточава цялата власт в ръцете си, разправяйки се с опозицията. През февруари 2011 година в Либия започва гражданска война и Кадафи е убит.

Юлия Смирнова, кореспондент на Die Welt

forbes.ru

Превод: NBOX.BG

Оставете коментар