Който търси… може и нищо да не намери

Който търси… може и нищо да не намери

Размисли на една блондинка за изгубения баланс

„Немам идея как работи тва с вътрешния баланс. Казвам ти. Сигурно на мен ми е оперирано като съм се родила това нещо.”

Така се кахъри Маценцето изпаднало в поредната си криза на смисъла, която май й съвпада и с тази на средната възраст, ама за това второто тихо! Са ако беше мъж, щеше резко да си купи Порше или да забие некое 18-годишно пиле, да му „лъска”...егото.

Ама Маценцето е жена и също е литературен герой и решава са си го търси това с баланса в женски вариант. Вика „ще си зема книги”. Еми хубаво зе книги, там нещо ги разлиства известно време не ми се видя като да се е балансирала особено.

Все нещо кривее на късо време и не може да се намери на център. Викам опитай със спорт. Там нещо канго манго, квото са е модерно. Зер докато ти се тресе главата от двигателните усилия може и да избегат мухите от нея. Ама и това не и се отдаде. Тя принципно ходи на фитнес като гламава. Та може и от това да е. Много спорт не е на добре.

И после опитахме с разговаряне и розе терапията. За известно време имаше некакъв резултат. Ама подозирам като да е бил от розето, а не от вътрешен катарзис един вид, който там да избалансира, недобалансираното.

И са тука аз абдикирах. Щот не мога да измисла кво да се прави и викам „дай заедно ше го търсим тоя баланс щото резко ме заинтересува де се дянал.”

Най-първо да видим къде е проблемът. Маценцето си е най-наред, работи си там по сърце, синът й в пубертет си я вади от обувките на равни интервали за секви глупости, има си там некакво мило да си и мъти главата, изобщо на практика нема некаква особена драма за решаване.

Да ама постоянно нещо и не добре. И все избухва за тъпотии. И нещо даже оня ден обилно рева. За мен като дългогодишен емоционален гуру на тия процеси е видно дето нещо не е наред.

Викам си, може да е щот е гладна. Верно може. Тя изкара към година само на бел шоколад, щот беше решила дето от кафевия нещата са кофти. Та водя я аз на обят. Изяде една салата и като малко да се пооправи. Еми от нередовното ядене като и от некой други нередовности може яко да се сбъркаш.

Та нахраненото Маценце, така се поосафери и подкара. „Мииии искам да ми е подредено от вътрешната страна и така хората по да разбират като им казвам кво ми е, и по да се сещат като нещо не ми е наред, кво ми се объркало.”

Леле майко. Даже аз не го разбрах това, каму ли хората, които и да са тия хора. Викам й – бре жена, ако искаш да те разбират и да ти уйдисват на кривотията, обяснявай бе. Кажи „Искам да ми се обръща внимание или искам помощ.” Или там каквото друго ти се е до искало.

Ама да презюмираш дето некой ще се сети. Тая нема как да стане. И това даже аз не го успявам секи път нищо дето знам за секой процес у русата ти глава.

Та ви разказвам тая история не щот Маценцето си намери баланса. Подозирам дето това ще е трудоемък и доста дълъг процес. Ама ако и на вас ви се загуби - вербализирайте бе!

Най-лесно може да ви се отговори, ако зададете въпрос. Също е полезно ако въпроса е зададен просто, особено ако ще го задавате на мъж. Те не са посветени в изкуството на презюмциите и се объркват яко като ги питате нещо от вида – „Мили смяташ ли дето с онази новата рокля ще е подходящо да отидем на партито?”, с презюмцията той да ти каже дето не си дебела с нея и изглеждаш страхотно.

Това нема как да стане нито сега, нито никога. Ама ако питаш „Изглеждам ми добре в тая рокля?”. Даже и да не е верно, той ще скокне да те убеждава, най-малкото от инстинкт за самосъхранение.

Ако пък не можете да се справите с определена ситуация или дейност, пак е добре да помолите за помощ в прав текст. Не се налага да си поправите сама водопровода, само щото ви е тъпо да помолите някой приятел да дойде да смени смесителя.

И изобщо ако нещо ви тревожи, най-полезно е първо да го изкарате на вън от себе си. То всеки има тревоги. Ама ако не успеете да ги извадите на вън, шансът да се справите клони към нула.

И накрая така заветния баланс, дето го търсим вкупом не е нещо дето може трайно да бъде намерено с еднократен акт. То е процес бре. Трябва си му грижа, храна и да не го взимаш много на сериозно. Това е. Айде със здраве...щото отивам на йога.

Свирепата блондинка

Оставете коментар