Четвъртък, 20 Юни 2019
Четвъртък, 20 Юни 2019
ЛИЦЕТО НА МАФИЯТА (ЧАСТ 2)

ЛИЦЕТО НА МАФИЯТА (ЧАСТ 2)

Ексклузивно в Nbox – Акапулко: Изгубеният рай

Nbox ви представя истинското лице на най-големите престъпни организации в света, обединени под общия знаменател на мафията. В поредица от статии, преведени от елитното френско списание „Експрес“, ще ви запознаем с най-кръвожадните групировки в Европа, Азия, Латинска и Северна Америка. Техният бизнес и безскрупулните прийоми ги правят едни от най-богатите и същевременно най-опасните хора по света. В първата статия ви представяме мексиканските картели

Днес бившата „Перла на Тихия океан” е арена на войната между картелите в страната. Станал един от най-опасните градове в света, Акапулко оплаква мъртвите си и величественото си минало. Падението му символизира падението на цялата страна, погълната от насилието.

С празните си стаи, напуканата си мазилка и пожълтелите си снимки по стените, хотелът Los Flamingos е своя бледа сянка. Сякаш изглежда далечно времето, когато тази сграда, разположена на стръмна скала с изглед към Пасифика е била управлявана като частен клуб за звезди от Холивуд.

По това време двамата й собственици били Джон Уейн и Джони Вайсмюлер (Тарзан). Обичайните посетители на това място били хора като Ерол Флин, Ава Гарднър, Франк Синатра, Кърт Дъглас, Орсън Уелс, Ричард Уайдмарк… Понякога Гари Грант и Тони Къртис запретвали ръкави зад бара, за да приготвят маргаритите. След това „Бандата от Холивуд” отивала на терасата, за да танцува до изгрев слънце под звуците на мамбо и ча-ча-ча.

„Акапулко беше толкова бляскав…”, въздиша Сузана Палазуелос, живата памет на този курорт, известен с величествения си залив, дълъг 16 километра. Тя е част от мексиканския елит, прекарала достатъчно време в „перлата на Пасифика” : „Знаете ли, че Джон Кенеди е идвал тук на меден месец с Джаки? Или че Лиз Тейлър се е оженила тук за трети път?” Елвис Пресли се снима във филм, заснет в Акапулко, чието име символизира духът на епохата „ Забава в Акапулко”.

Забавата в наши дни е един далечен спомен. На входа на града, обитаван от около 800 000 жители, разположен на 4 часа път от столицата Мексико, ви посрещат въоръжени до зъби военни. Разположението на контролния пункт не е избрано случайно : на това място, в една съботна утрин на януари 2011 г., са открити 15 обезглавени тела. Те били на наркотрафиканти, ликвидирани от враговете си от картела Синалоа, които се погрижили да оставят послание в близост до още топлите трупове : „Не си показвайте носа в Акапулко”. Престъплението, извършено, за да шокира всички, постига целта си, ако вземем в предвид напрежението витаещо около военните, разположени на мястото. „Спрете веднага! Дайте камерата си!” крещи един от военните към пътник в кола, опитващ се да заснеме блокадата с помощта на мобилния си телефон. Атмосферата, както и горещината, е задушаваща.

Малко ефикасен ритник в мравуняка

Разчистване на сметки, отрязани глави, огради, военни патрули : тук всичко напомня за адската спирала, в която е попаднало Мексико. Известна с красотата на природата си и пред колумбийските си цивилизации, страната с население от 115 милиона души днес е свързвана с огромното насилие. „През 2012 г. около 500 обезглавени тела са открити в цялата страна”, припомня журналистът Йоан Грило. Сякаш жестокостта на ритуалите на маите и ацтеките никога не си е отивала.

Но как Мексико падна толкова ниско? От шест години консервативното правителство на президента Фелипе Калдерон (2006 г.-2012 г.), декларира война по всички фронтове на местните картели. Армията е изпратена из цялата страна, но нищо не се променя , а напротив, насилието се увеличава постоянно. Акапулко е случай като за учебниците. Курортът, който дълго време е пощадяван, е потопен в кръв откакто двамата босове на картела на братята Белтран-Лейва, са елиминирани. През 2009 г., Артуро Белтран-Лейва, по известен като „Брадата” е убит от армията; следващата година Едгар Валдес Виляреал е задържан от федералната полиция. „Празнината оставена от двамата босове отприщва невиждана война поради причината, че всички искат да контролират това стратегическо пристанище.”, разказва журналистката Анабел Ернандез, авторка на „Los Senores del narco”. Още тогава наркотрафикантите се разпръскват и борбата става жестока. Равносметката е 1200 убити в Акапулко през 2011 г. от общо 12 000 в цяло Мексико за същата година. От пет години войната срещу дрогата в Мексико е довела до смъртта на над 60 000 души. На власт от 1 декември 2012, президентът Енрике Пеня Нието ще трябва да определи нова стратегия срещу картелите, която би могла да минава през създаването на жандармерия за борба срещу картелите.

Невидими, но присъстващи навсякъде доносници

Днес във втория най-опасен град в страната пет картела си оспорват лидерството : картелът Синалоа, Лос Зетас, Семейството, картелът на южния Пасифик, независимият картел на Акапулко. Тези престъпни организации разчитат на около 17 местни структури с имена като : Командосите на Дявола, Отмъстителят на народа, Фирмата, Червените, Съпротивата…

На практика само големите картели, способни да организират международния трафик, се занимават с търговията на наркотици (марихуана, кокаин, хероин, метамфетамини). Местните криминални организации се задоволяват с убийства, рекет, отвличания. И наблюдение.

В целия град, мрежа от информатори, наречени соколи, се занимава с доноси към картелите с всякаква информация, която би представлявала интерес. Тази невидима, но присъстваща навсякъде армия от доносници, обединява шофиори на таксита, съдържатели на хотели, амбулаторни търговци или корумпирани полицаи.” Оставете колата си пред вашия хотел, ще вземем моята : вашата е твърде лесно разпознаваема от престъпниците.” предупреждава млада служителка, който ни води при свещеникът Хесус Мендоса. Те двамата, заедно с други, са създали гражданска организация „Hasta la madre”, която изисква от публичните власти по-добра защита за населението. На младата жена и е писнало от безнаказаността. Преди две години, по-малкият и брат, тогава на 20, бил отвлечен и убит от трафиканти, които го били объркали с друг. „ Знаем самоличността на убииците , признава тя. Но когато опитахме да провокираме разследване на случая, много бързо получихме смъртни заплахи. Нашите опити се спряха тук.”

Отчето разказва друга история, доказваща че насилието на подминава никоя социална категория:” Преди няколко седмици, три момиченца от квартала, съответно на 2,6 и 11 години, бяха отвлечени. Баща им, обикновен работник, събра 50 000 песос или около (3 000) евро, искани от похитителите. Той имаше късмет : много бандити взимат откупа и екзекутират безмилостно хората държани в плен.

Как да се опази туристическата дейност

В съседен квартал началната учителка Озирис Миранда разказва : „В училището часовете за превенция срещу земетресения и урагани през последните години са заменени от имитиране на престрелки, за да се тренират рефлексите на децата.”

Изправено пред кървавата баня, федералното правителство започва, през октомври 2011, операцията „Сигурен Гереро” от името на щата, от който Акапулко е част. Военни патрули в пикапи не спират да обикалят крайбрежието със своите хотели, ресторанти и дискотеки. За сметка на това военните избягват предградията. Тяхната мисия е да опазят туристическата дейност или поне това, което е останало от нея. „Само една въздушна линия ни свързва всеки ден със Съединените щати, докато допреди години имаше десетки.”, казва със съжаление заместник кмета, отговарящ за туристическия сектор, Нетца Пералта. Круизните кораби? „ Има само около 5 на месец, срещу 30 преди това”, вайка се на свой ред търговец на сувенири на плажа Калета. Колкото до американските туристи, които в края на зимата избират тропически дестинации, те предпочитат Панама и Канкун, известни като по-сигурни места.

 Стотици шефове от туристическия сектор създават през 2010 асоциацията (Говори добре за Акапулко). Техният принцип : да гледат чашата (с текила) наполовина пълна, отколкото наполовина празна. Според техния представител Ерик де Сантиаго, който държи дискотека, добрите новини изобилстват: „Като за начало, най-лошото мина, обяснява той. Акапулко докосна дъното през 2011, което означава че занапред ситуацията само може да се подобри. От друга страна, новият кмет, Луис Валтон се надява на промяна. „Общината отдели 30 милиона долара за изграждане на инфраструктура, подобрение на транспорта, чистене на плажовете.

Накрая най-голямата надежда : мексиканският милиардер Карлос Слим – „най-богатият човек на планетата”, според списанието Форбс- предвожда от април съвет на предприемачите заели се да реставрират 80 митични сгради на пристанището на Акапулко, такива като хотел Бока Чика, скъпоценният камък на архитектурата от петдесетте. Карлос Слим превръща в злато всичко до което се докосне. „Ако господин Слим се интересува от нас, това не е ли знак?”, чуди се управителят на дискотека Ерик де Сантиаго.  Може би един ден, лошият филм, който се играе в Акапулко ще има своят „щастлив край”.

Nbox

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар