Петък, 15 Ноември 2019
Петък, 15 Ноември 2019
"Ще се научите да се държите както трябва"

"Ще се научите да се държите както трябва"

"Понякога е трудно – защото искате да напишете нещо, но върху вас има натиск. И натискът идва по много начини – понякога пряко, понякога непряко. Добрата разследваща журналистика е нещо, което всяка държава трябва да подкрепя."

Това е казала новият американски посланик Херо Мустафа пред български журналисти в понеделник. На събитие за журналистиката, която търси решения, тя говори уважително към работата и ролята на медиите. Дали и как държавата да подкрепя разследванията е тема, с която днес няма да се занимавам (Ще кажа - може поне да не пречи). Някои читатели сигурно, преди да дочетат текста, ще се втурнат да коментират "а как президентът Тръмп се отнася към критикуващите го медии", други може би дори ще поощряват примера му.

В България обаче натискът отдавна е не само пряк и все по-директен, ами все по-често и демонстративен. И дори не говорим за разследвания и разкрития, а за елементарната възможност да зададеш въпроси и да получиш отговори

Повтарям - да питаш и да ти отговорят. Затова и реших да не подминавам последната случка.

В неделя, след като гласува на втори тур и обяви пред струпалите се на училищните стълби в Банкя медии, че те всъщност изборите приключили преди седмица, премиерът Бойко Борисов изведнъж си тръгна рязко, докато отговаряше според неговата представа на въпросите на журналистите. Тръгна си, афектиран от въпрос на "Дневник". И минути след това, докато вървеше, коментира: "Ще се научите да се държите както трябва." (вижте видеото)

"Първо Вие ще се научите"

- така можехме да приключим най-краткия коментар на "Дневник", свързан с премиера. Ако се учехме от него.

Целият сюжет накратко: На въпрос на БНТ за идеята на президента да свика съвещание за честността на изборите и дали ще присъства премиерът не отговори, а коментира: "Пак ли е агитирал", "Явно когато само той победи, изборите са честни", "Един мъж, обграден с Корнелия Нинова, Мая Манолова, Татяна Дончева, Елена Йончева... те го ошашавиха (продължението е само с имена на жени - бел. авт.), нека бъдем снизходителни". И продължи за успехите на ГЕРБ за очистването на водата и въздуха още от неговото кметско време, но после сам се върна на президента, коментирайки, че е хубаво "да говориш за върховенството на закона, но не като го нарушаваш". Последва краткият въпрос и отговор, които не се чуват ясно във видеозаписите: "Как го нарушава?" Отговорът: "Като агитира." И въпросът ми: "Вие какво правите в момента, г-н премиер?"

Този беше въпросът-реплика, който предизвика "бурята". В интерес на истината премиерът първо направи усилие да се удържи, но не успя, избухна и си тръгна, хвърляйки вината на "госпожата", която "казала, че той агитира". Хукна след него цялото журналистическо войнство, от което поне двама колеги се разсърдиха на журналиста на "Дневник", че ядосал премиера, и ето на, той се врътна и няма да отговаря.

Живописна гонитба на министър-председателя сред сновящи бодигардове, оператори с тежки камери и жители на Банкя с деца, които чакаха да се снимат със своя любим съгражданин. И сред тях репортерски гласове: "Кажете за Макрон, кажете за Макрон..." Борисов се спря няколко пъти и не се сдържа да обяснява защо се е ядосал : "Аз съм застанал с уважение пред вас и ми казвате, че съм застанал, за да агитирам."Гледайте си работата"

Защо разказвам детайлите ли? Защото не е вярно, че някой му е казал, че е застанал да агитира. Задаваха му се въпроси.

А и от детайлите се налагат изводите:

- Имаме премиер, който може да говори дълго, но не може да отговаря на въпроси, нито да участва в диалог. Той търпи журналистите само ако не го прекъсват и ако не задават въпроси, които не му харесват.

- Имаме гилдия (не искам вече да казвам журналистическа), в която се увеличават хората с микрофони, които са загрижени повече властникът, който и да е той, да бъде поставен в удобство, за да говори високо и гладко, независимо какво, отколкото да си тръгне сърдит и да ни остави без запис. И затова въпросите изчезват, заменени от покани "Кажете за...", "Да говорим за..." или направо уговаряне "Да си ходим ли или ще ни говорите нещо отвън?".

И премиерът вече все по-трудно крие раздразнението си, ако се промъкне неконтролиран въпрос или нежелана тема. Тогава отказва да отговаря (както се случи и с Би Ти Ви след първия тур) и може да си позволи да се обърне към чакащите го медии с: "Добър ден, защо врякате така?" А те да продължават да навират микрофони, вместо да се обидят и да го оставят поне един ден да се изявява само в неговия "Фейсбук" ефир - където по трасето няма и случайни граждани с въпроси, като например "виждате ли Пеевски в огледалото", а само усмихващи се, молещи за снимка почитатели.

Та тук категориите за отношения с медиите вече са подменени не с пряк или непряк натиск, а с (почти) пълен контрол. И ако трябва да перифразирам един цитат, който се въртеше из "Фейсбук" тези дни - "а след като изчезнат журналистите, вече няма да знаем какво се случва".

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар