Понеделник, 21 Октомври 2019
Понеделник, 21 Октомври 2019
От ден до пладне: защо български спортни клубове постигат успехи и бързо потъват

От ден до пладне: защо български спортни клубове постигат успехи и бързо потъват

От днес нашият клуб вече не съществува. Горе-долу толкова кратко и ясно, макар и с по-различни думи беше съобщението, с което преди седмица "Хасково 2012" обяви, че прекратява участието си в женското баскетболно първенство, а и проекта си като цяло.

 

Тънкият момент е, че не става дума за кой да е отбор, а за този, който постигна златен дубъл миналия сезон. Нещо повече - отказът дойде в разгара на сезона и ден след затварянето на трансферния прозорец, което остави куп състезателки "блокирани".

Извън частния случай най-тревожна е лекотата, с която спортни клубове с успехи изчезват. Казусът с оттеглянето на "Хасково 2012" се добавя към редица други от последните години и поставя куп въпроси, чиито отговори би трябвало силно да притесняват хората, свързани с българския спорт и развитието му.

Защото вече изглежда нормално клуб с успехи да изчезне от днес за утре. Проблемите са много дълбоки и са свързани с мисленето на спортните хора, голяма част от които още живеят в миналия век. Липсва мисълта за бъдещето, за отношението към привържениците като най-ценен актив, но пък се разчита на големите пари на някой, който утре вече може и да не дава.

 Шампионът "Хасково 2012" просто обяви, че приключва участието си в първенството с кратко съобщение

© LAP.bg

Шампионът "Хасково 2012" просто обяви, че приключва участието си в първенството с кратко съобщение

Днес съм тук, за утре не знам

"Хасково 2012" се появи на сцената преди шест години и набързо извървя пътя до върха в българския баскетбол. Големият успех дойде миналия сезон, когато съставът, в който имаше няколко американки, спечели титлата и купата.

През лятото беше решено през следващите три сезона в женския баскетбол клубовете да използват само български състезателки. Тогава "Хасково 2012" беше против, но продължи участието си в първенството.

И така до 11 януари, когато с кратко съобщение всичко приключи. "Считаме за недопустимо упражняването на натиск, отправянето на заплахи и неетичното поведение от страна на конкуренти. Благодарим на всички, които са подкрепяли под каквато и да е форма клуба. За нас е голяма гордост, че оправдахме доверието на феновете ни в град Хасково със спечелването на двата златни медала през 2017 година", написаха от клуба.

 "Червените ангели" от женския баскетболен ЦСКА също имаха своя кратък мечтан път

© Георги Кожухаров

"Червените ангели" от женския баскетболен ЦСКА също имаха своя кратък мечтан път

"Хасково 2012" се нареди до "Лукойл Нефтохимик", ЦСКА и "Дунав" в списъка с шампиони в женското баскетболно първенство, които вече са само част от статистиката му. Всъщност, тези четири клуба спечелиха 12 от последните 13 сезона. Единственият оцелял е първенецът от 2016 г. "Монтана 2003".

Изчерпаният проект

През май 2016 г. "Дунав" обяви, че прекратява дейността си. Тогава от русенския клуб, спечелил четири поредни титли между 2012 и 2015 г. посочиха като причина за решението си емоционалното изчерпване на проекта.

"Клубът не е фалирал. Нямаме неразплатени задължения към състезателки и треньор. Проектът се изчерпа като енергия, а не като финанси. Това е обществен проект, в който влязохме със съзнанието и енергията, че подкрепяме нещо позитивно. Изпълнихме и една своя мечта, която през 2011 г. звучеше налудничаво - постигнахме две победи в евротурнирите в новата зала в Русе", каза тогава членът на управителния съвет Иван Иванов.

Наскоро изчерпан се оказа и друг баскетболен проект - този на "Лукойл Академик". Затова "Лукойл България" пренасочи инвестициите си към "Левски". Там големият проблем се оказа липсата на публика.

"Бяхме номер 1 в България, но за съжаление нямахме публика. Отбори без публика нямат успехи в дългосрочен план. Надявам се, че "Левски" ще прегърне идеята", каза бившият спортен директор на "Лукойл Академик" Сашо Везенков при представянето на "Левски Лукойл".

Организаторът на събитието Константин Папазов получава овациите на публиката

Тук големият въпрос е защо отбори, които са абсолютни хегемони в страната си и имат успехи, се изчерпват емоционално. И защо не успяват да изградят около себе си не просто публика в смисъла на маса хора, които посещават мачовете, а общност, която да носи живителни сили и енергия.

В ранните години на проекта си "Лукойл Академик" пълнеше залата (макар и предимно за европейските си мачове), но не само че не успя да надгради и да превърне тази публика в своя опора, а с времето я загуби.

"Проект" е куха дума

На върха на вълната и славата бяха също баскетболният "Левски" и волейболният "КВК Габрово". Общото между тях е, че под финансовия гръб на фирми, близки до Цветан Василев и КТБ, изградиха силни отбори и развиха проектите си. След фалита на банката дойде и краят на приказката за двата клуба.

Ръководеният от Константин Папазов "Левски" направи немислимото и спря хегемонията на "Лукойл Академик", за да стане шампион в първенството. След спирането на потока от средства обаче се наложи Папазов да прави спасителна акция, но козът със силата на привържениците се оказа закъснял ход. Привличането на 10 хиляди сини запалянковци в "Арена Армеец" помогна на клуба единствено да завърши сезона.

В Габрово дори и не направиха опит за спасителна акция. Там стана това, което става в повечето случаи - завесата беше спусната, изпълнителите се насочиха към друг "проект", а за публиката остана възможността единствено да приеме суровата действителност.

А тя е, че в българския спорт "проект" в почти всички случаи е куха дума. Ръководителите на тези проекти често преливат средства от едно място в друго, разчитат на близки фирми и говорят, че спортът е бизнес. Но само говорят.

От ден до пладне: защо български спортни клубове постигат успехи и бързо потъват

Такъв беше случаят и с волейболния "ЙЕБ-Шумен", който "за да привлече вниманието" взе в състава си две състезателки от Иран. А месеци по-късно вече е извън първенството.

Макар и малко, има и светли примери като волейболните "Марица" при жените и ЦСКА при мъжете (червените научиха урока си за богатия спонсор по трудния начин), които вече няколко години проявяват постоянство в политиката си към привържениците и правят всичко възможно, за да избегнат опасността бъдещето им да се крепи на един човек или спонсор. Но те понякога са заложници на проблемите във вътрешните първенства или федерациите и остават силно зависими от общото развитие на своя спорт.

Питайте пивоварните

В световен мащаб спортът все повече е бизнес за много пари, в чиято основа са залегнали непрестанното ангажиране на привържениците, привличане спонсори и сключване на договори за телевизионни права. В България този процес се изчерпва с това за спонсори по приятелска линия да бъдат привлечени близките до ръководството фирми.

Липсва мисълта за утрешния ден, за изграждането на общност от привърженици, която да е в основата на пирамидата и да предпазва клуба от сътресения и внезапно изчезване. И това е проблем както на клубовете, така и на лигите, и на федерациите. Защото, както е осъзнал и Везенков - отбори без публика нямат успехи в дългосрочен план.

Та през 2018 г. част от клубовете във футбола, волейбола и баскетбола дори все още нямат сайтове.

Но вероятно най-показателен отговор за нивото на българския спорт могат да дадат пивоварните. Точно така, защото навсякъде спортът и бирата вървят ръка за ръка. А българският спорт вероятно е единственият в света, от който пивоварните отсъстват като рекламодател.

Феновете знаят защо.

Източник: Dnevnik.bg

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар