Събота, 25 Януари 2020

ndt banner2

Събота, 25 Януари 2020
Каква е ролята на Русия в Сирия и защо за САЩ кюрдите са съюзници само според обстоятелствата

Каква е ролята на Русия в Сирия и защо за САЩ кюрдите са съюзници само според обстоятелствата

Експертни коментари на геополитическото задкулисие около турската военна офанзива

След като в края на миналата седмица на среща в руската база "Хмеймим" кюрдите се договориха с правителството на Асад, че неговата армия ще се придвижи срещу турците, се появиха коментари дали това няма да доведе до пряко въоръжено противопоставяне на турската армия с руски военни, съюзници на Асад. Изявленията на руски официални лица са лаконични и крайно сдържани.

В отговор на въпрос за вероятността от военно стълкновение с Турция, прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков каза в понеделник: "Ние даже не бихме желали да мислим за такъв вариант". Песков напомни, че за да бъде предотвратено такова стълкновение, военните на двете страни поддържат постоянна връзка. На 12 октомври президентът Владимир Путин сам каза пред журналисти, че "територията на Сирия трябва да бъде освободена от чуждестранно военно присъствие и териториалната цялост на Сирийската арабска република трябва да бъда изцяло възстановена".

Руски експерти, с които разговаря Руската служба на Би Би Си смятат, че новата ситуация в североизточна Сирия е в определен смисъл изгодна за Русия и освен това предполагат, че между руското и турското ръководство има някакви негласни споразумения по този въпрос. За Русия тази ситуация е изгодна и същевременно опасна - както всичко, което става в Сирия.

Фьодор Лукянов, главен редактор на списание "Русия в глобалната политика":

Изгодна е с това, че всичко случващо се за пореден път променя разположението на силите и при това разположение Русия на първо място потвърждава своя статут на най-влиятелен играч извън региона. Като отчитаме, че Европа там не присъстваше и не присъства, а Съединените щати някак си странно си отиват, Русия остава единствената външна сила, която изпълнява от една страна стабилизираща функция и от друга - сила, към която всички се обръщат, така да се каже, като към гарант. В този смисъл разбира се това укрепва нейните позиции.

Второ, самият факт, че кюрдите няма къде да ходят и се обръщат към правителството на Асад за защита, като в замяна признаят неговата юрисдикция, естествено съответства на задачите на Русия. Защото главната задача е разширяването на юрисдикцията на Асад и стартирането на политически процес в новата сирийска държава. В този план разбира се Русия и Сирия ще направят отстъпки пред Турция, която ще завземе част от територията, принадлежаща формално на Сирия. Затова пък останалата част от Сирийски Кюрдистан може така или иначе да премине под управлението на Дамаск.

Трето, аз не зная със сигурност какви договорки има между Русия и Турция, но несъмнено има нещо, ако се съди по много сдържаната реакция на Русия за цялата тази операция. Според мен, отстъпвайки на Турция правото да гарантира своята сигурност, Русия ще помоли Турция да бъде по-гъвкава по въпроса за Идлиб. Защото там има свързани с Турция групировки. С тях трябва да се направи нещо, а Турция, която се канеше да направи нещо, не го прави. Затова в случая на турците вероятно ще се наложи да си затворят очите за евентуалните по-активни действия на сирийската армия с подкрепата на Русия.

Много неща не знаем, но имам чувството, че между Русия и Турция съществува някакво взаимно разбиране, най-малкото по това кое е допустимо и кое - не. Затова дълбоко се съмнявам, че ще има пряк сблъсък между турски и сирийски войски, а още повече между турски и руски. По-скоро ще има някаква нова линия на съприкосновение, която всички ще спазват.

Виктор Мураховски, военен експерт:

Между командването на руската групировка и турския генерален щаб има пряка връзка и турците ни информират за своите намерения. Осъществява се координация, за да бъдат предотвратени всякакви стълкновения. Руснаци няма да участват (в разполагането на армията на Асад по този участък от границата); те няма да са там по никакъв начин.

В новата ситуация за Русия има някои тактически облаги, например връщането на кюрдите в преговорния процес с правителството на Асад. Но от стратегическа гледна точка положението в района е крайно опасно и неизгодно, защото турското настъпление е все пак военна агресия.

Ако съдим по това, че турците не се стремят да върнат вече завзетите райони на Сирия (ще напомня, че това е например районът на Африн) и водят там политика, така да се каже, на туркизация - разплащания в турска валута, започват да откриват филиали на свои учебни заведения и подобни неща - има опасност ако турците действително завземат цялата тази трийсеткилометрова полоса по границата, те да водят там същата политика. И ще има абсолютна неопределеност относно изтеглянето оттам на турските войски, даже в средносрочна перспектива.

Михаил Магид, политолог:

Проблемът е в това, че Русия е въвлечена в много опасен конфликт. Осъществява се подялба на Сирия между няколко държави: Турция, който поддържа опозицията срещу Асад, Иран и Русия, които поддържат Асад. Сега кюрдите се опитват да се сдобият с подкрепата на Асад, а това не се харесва на турците. . .

Разбира се има потенциална заплаха от въвличането на руската армия в този конфликт. Но аз не бих я преувеличавал.

След инцидента през 2015 г., когато бе свален руски самолет, двете страни се озоваха на ръба на войната. Но такава война не е нужна нито на Турция, нито на Русия, защото все пак тя може да има много тежки последици за всички. Мисля, че Турция и Русия ще се стараят с всички средства да избегнат пряк конфликт.

За Вашингтон кюрдите винаги са били съюзници според обстоятелствата

Кюрдските бойци от Сирийските демократични сили винаги са били съюзници според обстоятелствата за САЩ, които все още се опитват да спасят историческия си съюз Турция, макар че той е много отслабен, подчертават американски представители и експерти.

Разположените в Североизточна Сирия американски сили получиха заповед да напуснат страната, де факто лишавайки кюрдските бойци от защита срещу турската офанзива.

В отговор на зададен му вчера въпрос за реакциите на американските войници в Сирия, които изразиха разочарование и срам, че изоставят кюрдските си съюзници в борбата срещу групировката "Ислямска държава", американският министър на сухопътните войски Райън Маккарти отговори: "Трябва време, за да се обясни на нашите войници колко е сложна ситуацията".

Конфликтът между желаещите автономия кюрди и Турция, която ги смята за терористи, продължава отдавна, увери той на пресконференция.

Когато двама партньори на САЩ имат различни интереси, "трябва да отделим време да обясним разликата между (отношенията между) войниците и изборът, които трябва да направим на национално равнище".

По този начин Маккарти признаваше мълчаливо това, което няколко американски военни представители казваха отдавна в частни разговори: между Турция, страна членка на НАТО, на чиято територия има стратегически американски бази и сирийското кюрдско малцинство, което се възползва от военните си победи срещу ИД, за да поеме контрола над част от сирийската територия, САЩ всъщност никога не са имали истински избор.

Американският президент Доналд "Тръмп реши, че Турция е много по-важна от кюрдите", обяснява Джошуа Ландис, експерт по Сирия в Университета на Оклахома.

"Всъщност, не мисля, че това е решение само на Тръмп. САЩ смятат Турция за по-важна за защитата на техните интереси", добавя той. И турският президент Реджеп Тайип "Ердоган разбра, че когато настъпи моментът, САЩ няма да обявят война на Турция заради кюрдите".

Американски бази

Всъщност, колкото и американският министър на отбраната Марк Еспър да показваше вчера недоволството си от "безотговорните" и "отвратителни" действия на Турция в североизточната част на Сирия, той не можа да направи нищо, освен да разпореди изтеглянето на хилядата американски военни, които бяха разположени там.

Той подчерта, че връзките между двете страни са "влошени" и обяви, че ще поиска от другите съюзници от НАТО "мерки" за наказване на Анкара. Но за момента военният съюз с Турция не изглежда под заплаха.

Според центъра за анализи Америкън секюрити проджект, САЩ са разположили 50 ядрени бомби в основната американска база в Турция, в Инджирлик (южната част на страната). Тази военновъздушна база, която Вашингтон използва от Студената война и където са разположени 2500 американски военни, беше изключително полезна за операциите срещу "Ислямска държава" и служи за плацдарм на американските военни операции в целия регион.

Проблемът, както обясни в края на миналата седмица Стивън Кук от Съвета по външни отношения, е че турското правителство смята Силите за защита на народа /СЗН/, основната милиция на сирийските кюрди, като "неделимо свързана с турската кюрдска група Кюрдска работническа партия /ПКК/, която води терористична кампания срещу Турция от средата на 80-те години".

"Турците бяха възмутени, че американците се съюзяват със СЗН/ПКК", добави той. "Отношенията със СЗН са плод на обстоятелствата".

Всъщност именно САЩ предложиха на СЗН да сменят името си, когато през 2015 г. решиха да се съюзят с кюрдските бойци срещу джихадистите от "Ислямска държава", и през последните седмици в социалните мрежи се появи видеозапис на командващия американските специални сили, ген. Реймънд Томас, който разказва за този случай.

"Казахме им буквално: трябва да си смените името", разказва генерал Томас в отговор на въпрос за новите съюзници на американските сили на конференция в Института Аспен през юли 2017 година.

"Те предложиха да се казват Сирийски демократични сили и ние решихме, че е гениално хрумване да се добави в името думата демокрация, това им даваше малко легитимност", добавя той.

Превод: БТА

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар

baner

 FB banner