Понеделник, 27 Май 2019
Понеделник, 27 Май 2019
Лиза Питеркина: Само редуването на противоположностите ще помогне на жените да станат пълноценни личности

Лиза Питеркина: Само редуването на противоположностите ще помогне на жените да станат пълноценни личности

Каква жена сте вие – силна или слаба

Свикнали сме да смятаме, че жената трябва да избере каква да бъде – нежна и сговорчива или силна и независима. И щом веднъж избере ролята на преуспяла бизнес-дама, тя не бива да сменя строгия костюм с престилка и да пече баница за мъжа и децата си. Блогърката и писателка Лиза Питеркина обаче е сигурна в обратното – само редуването на противоположностите ще помогне на жените да станат пълноценни личности.

Каква жена сте вие – силна или слаба? На свещените скрижали на съвременния социум има два сакрални надписа, които си противоречат един на друг. Първият гласи, че жената трябва да бъде слаба, за да се чувства до нея мъжът силен. Вторият твърди, че жената трябва да се чувства силна и самодостатъчна, за да стане преуспяла и реализирала се личност.

Моите съвременнички се люлеят от едното към другото до световъртеж и пълна загуба на съзнание, редувайки две женски мантри: „искам гуш“ и „нека плачат онези, които са лишени от нас“. Коя от двете ви допада повече? Каква се чувствате – малка, слаба и беззащитна или самостоятелна, силна и независима? Докато не ви е станало лошо от тези резки колебания, ще ви споделя една древнокитайска тайна. Узнах я от потомствен целител, китаеца Дзи Сяоган. Това е тайната на силата на слабия пол.

Според стереотипа ин и ян са мъжкото и женското начало. Така си мислех и аз, докато не се заех с изучаване на древнокитайската философия – или по-точно на онази част от знанията на Древен Китай, от която впоследствие се е зародила психологията. Потопяването във вековната мъдрост ми поднесе доста изненади. Оказа се, че ин и ян са диалектични противоположности. Същата идея в Древна Гърция по-късно е изказал Хераклит от Ефес, а през XIX век е подкрепил и немският философ Хегел. Аз няма да ви баламосвам, а ще ви разкажа всичко на прост и разбираем език.

Ин и ян са всеки едни две противоположности – нощта и деня, смъртта и живота, студа и горещината, зимата и лятото, старостта и младостта, омразата и любовта. Списъкът може да се продължи до безкрай. Но не това е най-интересното.

Най-силни емоции у мен събуди мисълта за това, че противоположностите са двете страни на всяка една цялост. Няма живот без смърт, няма горещина без студ. Може да не ми повярвате, но няма здраве без болест, нито любов без омраза, ако ще и без гняв. Ин и ян са двата вида витална, а тоест жизнена енергия, които задвижват всичко съществуващо.

Десният и левият крак задвижват нас самите. Вдишването и издишването ни правят живи. Ако само обичаме, но се страхуваме да не се разгневим срещу любимия човек, значи това не е любов. Вярно е обаче и обратното – най-силен е гневът ни към онези, към които изпитваме или потенциално можем да изпитаме привличане.

По-просто казано, враговете имат огромен потенциал да станат приятели. Но за целта е нужна наистина китайска мъдрост! В основите ѝ заляга съзнателността и умението да виждате страните ин и ян във всички феномени.

Позволете сега да ви задам отново въпроса за каква жена се смятате – за силна или за слаба? Досетихте ли се накъде бия? Във всеки човек взаимодействат две сили – активна и спокойна, дейна и пасивна, даваща и приемаща. И когато една личност е цялостна, тя умело се разпорежда с всичките си двойки възможности.

Ако човек се смята за добър или иска да изглежда такъв, но старателно крие способността си да се ядосва, той прилича на инвалид, подскачащ на един крак. Здравият човек пристъпва от единия крак на другия и върви напред. Той може ту да обича, ту да мрази, да бъде ту здрав, ту болен, да изглежда ту красив, ту грозен – и да си позволява да бъде различен. В признаването на противоположностите се крие тайната на хармонията и привлекателността ни в очите на околните.

Забелязвали ли сте, че мъжете харесват лоши момичета? Питали ли сте се какво им е толкова привлекателното на тези дръзки дами? Те умело ту привличат, ту отблъскват партньорите. Това задвижва енергията в мъжките психоемоционални системи, предизвиква влюбване и желание за сближаване.

Само че мъжете рядко се женят за лоши момичета, защото този модел на поведение не е твърде здрав. Здравият вариант изглежда по следния начин – жената ту се доближава до мъжа, когато иска да е до него, ту се отдалечава, когато иска да поостане насаме. И ако тя зацикли в една от крайностите, хармонията се разрушава, а след нея приключват и влюбването и желанието на мъжа сподели живота си с такава опасна дама.

Жената, която се опитва винаги да бъде обект на любовта, рано или късно може да се сблъска със самотата. Все пак „винаги“ и „никога“ също са ин и ян, диалектични противоположности на живота. Жена, която „никога“ не иска да се сближи напълно с мъжа, се обрича на „винаги“ без мъж. Не е ли по-добре да изберете златната среда и колебанието от „заедно“ към „по отделно“, ту насам, ту натам? Разбира се, в случая не говорим за разводи и дълги раздели. Говорим за простата възможност да запазиш психологическите граници на личността си, да останеш поне понякога насаме със себе си, когато изпитваш нужда от това.

Идеята за значимостта на редуването на противоположностите са я изказали не само древните философи. Основоположникът на гещалт-терапият Фредерик Пърлз е използвал принципа на полярностите, а тоест принципа на хармоничното сливане на противоположните начала в личността. Откривайки и интегрирайки противоположните качества на личността, той е изграждал наново целостта и многостранността на образа на даден човек, обогатявал е личностния му опит и е разширявал представата му за себе си и за собствените си възможности.

Подобна хипотеза е издигнал и основоположникът на аналитичната психология Карл Густав Юнг. Той предположил, че човешката психика представлява набор от разнопосочни установки, които влизат в конфликт и създават почва за психоемоционални нарушения. Най-значимите единни и противоположни части той е обозначил като Персона и Сянка. На практика те са ин и ян на личността. Впрочем Юнг е бил добре запознат с древнокитайската философия и дори е написал прекрасни коментари към прочутата „Книга на промените“.

Личността на жената също е съставена от противоположности. Въпросът е само дали тя е готова да осъзнае единството им, взаимодействието и ценността на двете страни. Например, да бъдеш умна е прекрасно. Да не се страхуваш да изглеждаш глупава е още по-прекрасно. Ако сме готови да признаем, че нищо не знаем, имаме ресурс и мотивация за самоусъвършенстване. Както е казал великият китайски мъдрец Лао Дзъ, не можеш да напълниш пълна чаша. Това означава, че празнотата е не по-малко ценно качество от пълнотата. Да не се страхуваш да се сториш празна на някого – не е ли това женската мъдрост? Ин е тъмната празнота, която привлича към себе си ян, съдържанието. Десният и левият крак се сменят един друг. Приемайки своята неосведоменост като ин, тъмната страна, по-лесно ще станем пълноценни!

Извинете ме за настойчивостта, но отново ще се върна към същия въпрос. За каква жена се смятате – за слаба или за силна? Според мен най-трудно се справят с изграждането на връзка с партньорите си силните и слабите жени. Онези, които се позиционират като силни личности, са склонни да манипулират мъжете и да доминират в двойката. Онези, които следват съветите на авторите на съмнителни тренинги и твърдят, че жената трябва да бъде слаба, са склонни към емоционална зависимост от партньора. Те досаждат на мъжете си с натрапчивата си и задушаваща загриженост и провокират търсенето на глътка свобода другаде. Междувременно здравите отношения в двойката са отношения между равни или различни партньори, а не патологична близост на сиамски близнаци, при това разнополови.

Та каква жена сте все пак – силна или слаба? Не бързайте с отговора.


Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар